Онлайн търговия със стоки и нейното третиране според ЗДДС
Онлайн търговията все по – често се избира като вариант от търговците. Но тя поражда и въпроси, на които в настоящата тема ще обърнем внимание.
За да можете да извършвате онлайн търговия, първо е необходимо да направите регистрация на фирма, регистрация на ООД или регистрация на ЕООД. За целта се подават документи, за които може да прочетете повече в раздел Регистрация на фирми.
Доста от лицата, регистрирали фирма, занимаваща се с онлайн търговия често се питат дали това прави фирмата им с по – особен статут и съответно да се поражда задължението за регистрация по ДДС. Регистрацията по ДДС не е задължителна, освен разбира се, случаите по чл. 96 от ЗДДС. Ако става въпрос, както в повечето случаи, за онлайн продажба на стоки, то не може да се приложат разпоредбите на чл. 97а, защото той касае специална регистрация за извършвани и получавани доставки на услуги. Чл. 98 пък се отнася за дистанционните продажби на стоки, които се извършват от друга държава членка за България. Това автоматично отхвърля регистрацията по този член, ако става въпрос за онлайн търговия на стоки, извършвана от страната.
След като обаче фирмата е регистрирана по ДДС и извършва продажби на стоките си на физически лица от други страни – членки, то тогава вече говорим за дистанционни продажби по чл. 14 от ЗДДС. Това от своя страна означава, че в даден момент това може да доведе до регистрация по ДДС на фирмата в съответната държава членка, където приключва транспортът на стоките. Всяка държава – членка има свои прагове за регистрация по ДДС на чужда страна от Общността.
Наследяване на задължения на физически лица
Преминаването на имуществото на починал към неговите наследници представлява механизмът на наследяването. От момента на смъртта на наследодателя се открива и самото наследство. Притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството се включват към наследственото имущество. Чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ определя, че данъкът върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Обичайната практика е наследството да се приема като увеличаване на имуществото, но в много случаи освен наследяване на активи, биха могли да се наследят и много задължения.
Не всички права обаче на лицето са наследими. Прието е, че имуществените права и задължения са наследими, докато личните – не са. Но и тук съществуват изключения, като например авторското право, което е лично право, но въпреки това е наследимо.
Най – общо задълженията на наследодателя могат да бъдат разделени в две големи групи – задължения към държавата и общините и задължения към физически и юридически лица.
Едноличен търговец
Договори за предоставяне на персонал и тяхното данъчно третиране според ЗКПО и ЗДДФЛ
Все повече навлизат в практиката договорите за предоставяне на персонал. Необходимо е обаче да се прави разграничение между този вид договори и срочните трудови договори или договорите с изпитателен срок.
Договорите за предоставяне на персонал се сключват най – вече за дейности със сезонен характер например или ако има нужда от персонал за изпълнение на определен проект. При сключването на договори за предоставяне на персонал едно предприятие предоставя на друго определен брой персонал, като предприятието, на което се предоставя персонал заплаща на предприятието, което му предоставя персонала цена на тази услуга.
От 05.12.2011г. договорите за предоставяне на персонал са регламентирани в Раздел VIII "в" “Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа” на Глава пета “Възникване и изменение на трудово правоотношение” от Кодекса на труда. В посочения раздел са дадени и дефиниции на понятията предприятие, което осигурява временна работа и предприятие – ползвател. Според т. 17 от § 1 на ДР на КТ предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Т. 18 от § 1 на ДР на КТ пък разяснява понятието предприятие – ползвател, като го дефинира като всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.
Последни новини
-
Бюджет 2015: Дефицитът ще се увеличи заради още разходи
Предвидени са повече пари за заплати в силовите министерства и за плащания по европроекти.Продължава...
Най-ново от блога
-
Регистрация на фирма - първи стъпки
Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…Продължава...
-
ДДС
Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…Продължава...
Следете ни във Facebook
