В настоящата тема ще направим разискване на въпроса за данъчната загуба и по – специално на нейното пренасяне през годините.
Най – напред да уточним, че счетоводна загуба не може да се пренася. Само данъчната загуба подлежи на т.нар. пренасяне. Данъчна загуба би се формирала, ако счетоводният финансов резултат, след като се преобразува данъчно, е с отрицателен знак. В такъв случай е налице отрицателен данъчен финансов резултат.
Във връзка с отразяването на данъчната загуба в Годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012г., то следва да я впишем на р. 9.2., формулиран като Данъчна загуба, а не на реда за Счетоводна загуба.
Тук ще отбележим, че данъчната и счетоводната загуба не са равни. Затова и, когато пренасяме данъчна загуба, то това няма общо със счетоводното покриване на загуба. Данъчната загуба се отбелязва единствено в споменатата годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, т.е. когато се определя данъчния финансов резултат. Не е свързана по никакъв начин със счетоводни записвания.
Решенията за разпределяне на счетоводна печалба или пък покриване на счетоводна загуба се взимат от общото събрание на съдружниците/акционерите. Докато за данъчната загуба се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и числово се отразява в Справка 4 – Пренасяне на данъчни загуби.

В Закона за корпоративното подоходно облагане липсват дефиниция и специални разяснения за третирането на спонсорството. Не е дадена легална дефиниция на термина и в друг нормативен акт. Затова единствената възможна дефиниция е тази, която се е създавала като обичайна и установила се в практиката.  Според разбиранията, наложили се в процеса на практика, разликата между дарението и спонсорството се явява в безвъзмездният му или съответно възмезден характер. При спонсорството е прието, че  стой­ност­та на да­де­но­то от спонсора не над­х­вър­ля по­лу­че­но­то обратно от спонсорираното лице. Докато когато говорим за дарение, се има предвид, че полученото обратно, във вид на услуга например, е по – малко от стойността на даденото.

Данъчното третиране на разходите за спонсорство се опира единствено на регламентираните хипотези в Закона за корпоративното подоходно облагане. Когато срещу предоставената сума или средства се предоставя еквивалентна  насрещна престация под формата на рекламна услуга, то тогава говорим за рекламна услуга, която можем да отнесем като счетоводен разход за реклама. Когато обаче разходите, които са начислени не са еквивалентни, а превишават стойността на предоставената рекламна услуга, то размерът на това превишение се третира като разход за дарение и тук вече следва да спазваме условия на чл. 31 от ЗКПО, за да бъде признат този разход за данъчни цели.

Във връзка с изложеното за спонсорство, трябва да отчетем, че в повечето случаи, срещу получената сума, лицето, което е спонсорирано предоставя вид рекламна услуга, под една или друга форма, на спонсора. Както вече казахме, евентуалното превишение на разхода за спонсорство над стой­ност­та на ус­лу­га­та, се третира по – скоро като безвъзмездно и заради това частта на превишението можем да отнесем като дарение.

В настоящата тема ще обърнем внимание на въпроса, свързан с правилното и законосъобразно третиране на разходите за реклама.

Да вземем за пример дадено дружество, което предоставя безплатно на своите клиенти мостри. Следва ли счетоводният разход за направата на мострите да бъде признат за данъчен по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Опирайки се на Решение на Върховния административен съд, направено по сходен въпрос, ще изразим мнението, че разходът може да бъде признат като такъв. Според същото това решение, изработването на мостри е всъщност част от целия процес на производство, той е неделима част от целия производствен процес. Мострите не представляват готов продукт и затова и нямат търговска стойност.  Представляват част от процеса по изработката на цялостното изделие и основното им предназначение се явява в това да успеят да изчистят и премахнат евентуалните проблеми и дефекти при договарянето. Мострите целят да докажат, че производителят е способен да изпълни възложена поръчка за изработка на крайното изделие и те дори са нужно условие от договарянето.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане в терминът „разходи за реклама” са включени разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Условието разходите за реклама да бъдат признати за данъчни цели е да бъде спазено изискването за документална обоснованост и както вече посочихме, да бъдат свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Тук следва законово да се насочим към чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, според който  счетоводен разход може да бъде признат за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. А по смисъла на Закона за счетоводството предприятията осъществяват своето счетоводство, само основавайки се на документи относно стопанските операции и като спазват всички изисквания за съставянето на документите си.

Когато едно предприятие, отчете социални разходи, които не са предоставени в натура, а се явяват доход на физическото лице, то те се отчитат като разход за предприятието и се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това регламентира чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане, т.е. социалните разходи в парична форма не се облагат с еднократен данък върху разходите.

Тези социални разходи се включват във възнаграждението на съответното физическо лице за месеца и подлежат на облагане според ЗДДФЛ. Такива социални разходи в пари могат да бъдат например паричните суми, които работодателят изплаща с цел покриване на наем на жилище на работниците, които  не разполагат с жилище по месторабота, изплащаните парични суми, които целят да компенсират разходите за гориво при ползване на личния автомобил при пътуването до местоработата, осребряване на билети и карти за използвания обществен транспорт с цел пристигане до местоработата или пък изплащаните парични суми за празници като Коледа и Великден.

Закона за данъците върху доходите на физическите лица регламентира два случая, в които социалните разходи във форма на пари не подлежат на облагане. Това са еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението и стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.

Законът за данъка върху добавената стойност в момента е определил данъчна ставка от 9 на сто, с която се облагат услугите по настаняване, предоставяни в хотели и други подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Така цитираното не визира единствено хотелиерите като лица, които следва да приложат занижената ставка от 9 %. Това води до заключението, че всички, които се явяват доставчици на така посочените услуги (а те са посочени в чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма)се третират по един и същи начин според Закона за данък върху добавената стойност при предоставянето на посочените услуги.

Или още освен хотелиерите, също така и туроператорите и други трети лица, които предлагат основни туристически услуги и услуги по настаняване могат да облагат тези услуги със занижената ставка от 9 на сто. Според § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС тези основни туристически услуги се явяват нощувките, храненето и транспортните услуги. За да бъде приложима обаче посочената ставка, трябва лицето, извършващо настаняване в туристическите обекти да разполага с посочените в чл. 40, ал. 1 или 2 от ППЗДДС документи.

Според Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01. 01. 2012 г. обаче не се допуска прилагане на ставка от 9 на сто, когато в доставката, която се оказва не присъства нощувка или пък тя е само съпътстваща доставка към други услуги, например хранене или транспорт. Посоченото Указание ни насочва към тезата, че само ако храненето и/или транспортът са тясно свързани и неделими от нощувката, може да говорим за единна услуга, която съответно да подлежи на облагане с 9% данък. За органите по приходите това обстоятелство би било постигнато при условие, че всички елементи се предлагат с обща цена и са достъпни за всички клиенти, която са я заплатили.

В настоящата тема ще разгледаме възможностите за данъчно третиране на ваучерите за храна, предоставяни на персонала. Най – напред законово ще се опрем изискването социалните разходи да не превишават месечния размер от 60 лева. Чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане освобождава от облагане с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице няколко условия, първото от които е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. В тази връзка следва въпросът дали размерът на ваучерите за храна трябва да бъде диференциран в зависимост от това каква длъжност заема лицето или пък броят на дните, в които е работил през месеца. Становище на ЦУ на НАП дава отговор на въпроса, като посочва, че евентуално получените придобивки, които са въз основа на положения труд и заеманата длъжност не могат да се третират като социални разходи. Те представляват в по- голяма степен фактори, които да определят допълнително стимулиране на персонала.

При ситуация на преобразуване на едно търговско дружество чрез отделяне, възникват и някои доста спорни въпроси. В известен смисъл дори се получава противоречие между българското законодателство (Закон за данъка върху добавената стойност) и европейската практика в това отношение.
За да достигнем до яснота по въпросите ще разгледаме предписанията и на Закона за данък върху добавената стойност, и на Съда на Европейския съюз.

Да започнем първо с изясняването на чл. 46, ал.1 от Закона, където са посочени възможните случаи на освободена доставка. Точка 5 от въпросния член цитира, че освободена доставка се явява сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати. Следователно се явява обстоятелството, при което не се облага с ДДС продажбата на дялове. Неизменно с това изяснение на случаите на освободена доставка трябва да свържем и чл. 113, ал. 3, т.2 от същия Закон, където пък е посочено, че фактура не се издава за доставка на финансови услуги по чл. 46. Това обаче не ни дава правото да не включим данъчната основа в дневника за продажбите и съответно – в справка-декларацията за данъка върху добавената стойност. Това е регламентирано и в чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, според който за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

Ревизията на физически лица става все по – често срещана практика за приходните органи. Поради обстоятелството, че физическите лица не си водят счетоводство се получават известни недоразумения, тъй като в много чести случаи лицата не разполагат с доказателства и документи за произхода на средствата. Това разбира се дължи в голяма степен на факта, че повечето от нас са разпилени и събирането на доказателства за разходите и получените доходи отнема време.

При една евентуална ревизия на лицето се връчва заповед за ревизията и Искане за представяне на документи и писмени обяснения. Органите по приходите изискват доказателства, които целят да изяснят обстоятелствата, засягащи:

•  Движимо и недвижимо имущество, притежавано през ревизирания период, както и документи за това имущество, включително и за сделки през ревизирания период с това имущество;

•  Финансовите активи, които лицето притежава или е притежавало през периода;

•  Придобити по безвъзмезден начин имущества;

•  Вземания от трети лица;

•  Получени заеми;

•  Пътувания в чужбина, като за тази точка се изисква следната информация: дата на напускане и дата на връщане, страните, които са посетени, вида на пътуването (дали е било със служебна цел или лична такава), разходите за пътуванията;

•  Справка за наличните парични средства в началото на годината, получените такива и изразходвани за съответния период.

На първо място ще засегнем въпроса как се изчислява паричното обезщетение за временна неработоспособност . Според чл. 41 ал. 1 от Кодекса за социолно осигуряване дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, а според чл. 49 ал. 1– при бременност и раждане се определя 90 на сто.

За обикновен болничен дневното парично обезщетение за неработоспособност се намира като се сравнят  80% от среднодневното брутно (СДБ) трудово възнаграждение осемнадесет месеца преди настъпването на неработоспособността и среднодневно нетното (СДН) възнаграждение за периода. За болничен за бременност и раждане се сравняват 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение двадесет и четири месеца преди настъпването на неработоспособността и среднодневно нетното (СДН) възнаграждение за периода. И в двата случая дневното обезщетение, която ще бъде изплатено от Националния осигурителен институт е по-малкото от двете сравнение възнаграждения ( брутното и нетното ).

Среднодневното брутно трудово възнаграждение, умножено по броя на дните с обезщетение е  доходът, от който е определено обезщетението.

В тази статия ще отговорим на няколко важни въпроса, засягащи безработицата или по – точно, засягащи обезщетенията при безработица.

Кои лица и кога имат право на обезщетение при безработица?

Такова право имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко девет месеца през последните петнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването ( чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване ). Освен това обаче лицата трябва да отговарят на още три допълнителни условия. Първото е да имат регистрация като безработни в Агенция по заетостта. Второто условие се отнася до правото на пенсия или до това да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Третото, на което трябва да отговарят лицата е да не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване.

Трябва да отбележим, че за придобиване право на парично  обезщетение за безработица се зачита и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане; на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.