Сроковете за погасителната давност - общата по чл. 110 от ЗЗД и съкратената по чл. 111 от ЗЗД не могат да бъдат намалявани, нито продължавани по решение на страните. Изрично в чл. 113 о т ЗЗД е записано, че е недействително съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла. Погасителната давност е възможността на задълженото лице да се противопостави на иска на кредитора и на принудителното изпълнение чрез възражение за изтекла погасителна давност. Правото да се позове на погасителната давност може да се упражни само в съдебно производство. Извънсъдебно изявление за изтекла погасителна давност може да се направи, но то няма правен ефект, а по-скоро може да възпре кредитора да предяви иска си и да се натовари с разноски, след като е изправен пред опасността да бъде отхвърлен иска му. Правно значение за прекъсване на погасителната давност имат действията на кредитора, предприети по съдебен ред. Действия като писма и покани (било то и нотариални) до длъжника не прекъсват погасителната давност. Ако обаче от длъжника се върне отговор, подписан от оторизирано лице - управителят на дружеството, изпълнителният директор, че признават напълно размера на дълга - лихви и главници това изявление води до прекъсване на давността, тъй като представлява признание на вземането (чл. 116, б. ”а” от ЗЗД).

Съгласно чл. 110, ал. 2 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ревизията е съвкупност от действия, извършени от органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължения за осигурителни вноски. Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) определя срока, в който органите по приходите определени като ревизиращ екип имат правото да извършват действията по установяване на фактите и обстоятелствата от значение за определяна на задължението за данъци и осигуровки. Следователно от законова страна органите на НАП не могат да събират доказателства извън срока на ревизията, или ако такива доказателства са събрани, то те не следва да се вземат предвид при установяване на задълженията.

Бракуването на стоки не се явява данъчно събитие за целите на ДДС. При определени обстоятелства за регистрираните лица съществува задължение за начисляване на данък при бракуване на стоки. Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки (вкл. и ДМА), при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Въпросната корекция се осъществява посредством начисляване на ДДС. Важно е да се подчертае, че същата се извършва само ако е налице приспаднат данъчен кредит за бракувания актив. В противен случай бракуването на съответната стока не влече след себе си никакви последствия от гледна точка на ЗДДС.

Наличието в ЗДДС на изискването за подобни корекции на приспаднатия данъчен кредит за бракуваните стоки може да бъде обяснено с обстоятелството, че регистрираното лице е лишено от възможността да извършва облагаеми доставки с бракуваните стоки и няма да начислява ДДС за тях. Поради което законът приема, че то няма и право на приспадане на данъчен кредит за стоките. Понеже правото е вече упражнено, налага се извършването на въпросната корекция.

Корекцията на ползван данъчен кредит за бракувани стоки се извършва посредством начисляване на ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит, в данъчния период, през който е извършено бракуването.

При необходимост от парични средства ООД или ЕООД може да бъде финансиран и чрез средства на съдружниците/собствениците на дружеството.

Като изключим случаите на увеличаване на основия капитал на дружеството чрез записване на нови дялови вноски, към което се пристъпва относително рядко, формите, чрез която съдружниците/собствениците на ООД/ЕООД могат да подмогнат финансово дружеството си при недостигащ паричен ресурс са:

• - заем;

• - предоставяне на парични средства на дружеството без изискване за връщане и без кореспондиращо увеличение на дяловото участие на съдружника в капитала, т.е. дарение на парични средства (финасиранае);

• - допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ.

Всеки от посочените три случая води до различни ефекти (счетоводни и данъчни):

• - в първия случай задължително се изисква за данъчни цели съдружникът/собственикът (юридическо или физическо лице), предоставил заема,  да отчете приход (доход) в размера на пазарната лихва;

• - във втория случай приходната администрация отстоява позицията, че в дружеството получило паричната помощ следва за бъде отчетен счетоводен приход от безвъзмездно финасиране (дарение)– обект на облагане по общия ред;

• - в третия случай не е налице счетоводен приход в размера на вноската, тъй като паричната вноска по аналог на заема, подлежи на връщане, като обстоятелството дали в този случай по аналог на заема задължително за данъчни цели на съдружниците, финансирали дружеството чрез вноска по чл. 134 от ТЗ следва да се формира и респ. облага (приход) доход равен на пазарна лихва или не продължава да буди спорове и все още няма еднозначен отговор.

Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на управителя/ите. В тази статия ще намерите основната информация, която Ви е необходима, в случай, че Вашето намерение е да регистрирате собствена фирма. Предлагаме ви накратко най – важните стъпки при учредяването на фирма.

I Стъпка: Запазване на име на фирмата.

Това се прави  в сградата на Агенция по вписванията. Адресът на Централното управлениее в кв. „Гео Милев”, ул. „Елисавета Багряна” №20.  Може и да не запазвате име на фирмата, ако преди това сте проверили в електронния сайт на Агенция по вписванията, че конкретното име е свободно. Ако е свободно, то може да регистрирате Вашата фирма, без преди това да сте запазили името.

II Стъпка: Подготвяне на необходимите документи за регистрация. 

Ако предположим, че новата фирма ще бъде ООД, то тогава ще трябва да попълните следните документи:

1. Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с огра ничена отговорност –във въпросното заявление се попълва името на фирмата, вписват се личните данни на съдружниците, управителя/ите;

Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност. Без да се засягат някакви апсекти от счетоводна гледна точка, ще Ви представим малко повече информация по този въпрос.

Основните нормативни актове, на които ще се спрем при разясняването на предимствата и недостатъците са Закона за данъка върху добавената стойноност и Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност. В закона има и отделна глава ( „Глава девета” ), която засяга регистрацията по ДДС.  В нея са предвидени две възможности – задължителна регистрация и регистрация по избор. На задължителна регистрация подлежат лицата, които са реализирали облагаем оборот от 50 000лв. през последните дванадесет месеца. Но дори, когато не са налице условията, предвидени за т.нар. задължителна регистрация, лицето има право на регстрация по избор.

Регистрацията се извъшва към Национална агенция по приходите. При регистрацията всяко лице получава идентификационен номер. Той съдържа знака „BG”, следван от Едннияидентификационен код (ЕИК) или БУЛСТАТ номера на фирмата.

В тази статия ще отговорим на няколко важни въпроса, засягащи безработицата или по – точно, засягащи обезщетенията при безработица.

Кои лица и кога имат право на обезщетение при безработица?

Такова право имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко девет месеца през последните петнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването ( чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване ). Освен това обаче лицата трябва да отговарят на още три допълнителни условия. Първото е да имат регистрация като безработни в Агенция по заетостта. Второто условие се отнася до правото на пенсия или до това да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Третото, на което трябва да отговарят лицата е да не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване.

Трябва да отбележим, че за придобиване право на парично  обезщетение за безработица се зачита и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане; на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

На първо място ще засегнем въпроса как се изчислява паричното обезщетение за временна неработоспособност . Според чл. 41 ал. 1 от Кодекса за социолно осигуряване дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, а според чл. 49 ал. 1– при бременност и раждане се определя 90 на сто.

За обикновен болничен дневното парично обезщетение за неработоспособност се намира като се сравнят  80% от среднодневното брутно (СДБ) трудово възнаграждение осемнадесет месеца преди настъпването на неработоспособността и среднодневно нетното (СДН) възнаграждение за периода. За болничен за бременност и раждане се сравняват 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение двадесет и четири месеца преди настъпването на неработоспособността и среднодневно нетното (СДН) възнаграждение за периода. И в двата случая дневното обезщетение, която ще бъде изплатено от Националния осигурителен институт е по-малкото от двете сравнение възнаграждения ( брутното и нетното ).

Среднодневното брутно трудово възнаграждение, умножено по броя на дните с обезщетение е  доходът, от който е определено обезщетението.

Електронният подпис е вид техническо средство. Целта е чрез него да се дава възможност на всяко едно лице, независимо дали е физическо или юридическо, да изявява своята воля по електронен път. Тези изявления са приравнени на изявленията, подписани собственоръчно. В България от 2001г. съществува и Закон за електронния документ и електронния подпис. Този закон урежда възможността на българските граждани да правят изявления електронно и те да имат същата валидност, каквато имат и ако са направени в традиционната писмена форма. Електронният подпис представлява съвкупност от математически символи. Те се прибавят към електронния документ и по този начин гарантират универсалността на документа, като го свързват с неговия автор. Като техническо средство, електронният подпис гарантира невъзможността от промяна в по – късен етап на въпросния документ, без тази промяна да е видяна или пък за нея да бъде информирана третата страна, която следва да получи електронно подписания документ.

За доходите по граждански договори, както и за наемите, които се изплащат на физически лица, предприятията не трябва да удържат данък за четвъртото тримесечие на тази година