Блог
Мега Баланс ЕООД

Мега Баланс ЕООД

Уеб сайт: http://www.megabalans.com

В настоящата тема ще разгледаме възможностите за данъчно третиране на ваучерите за храна, предоставяни на персонала. Най – напред законово ще се опрем изискването социалните разходи да не превишават месечния размер от 60 лева. Чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане освобождава от облагане с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице няколко условия, първото от които е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. В тази връзка следва въпросът дали размерът на ваучерите за храна трябва да бъде диференциран в зависимост от това каква длъжност заема лицето или пък броят на дните, в които е работил през месеца. Становище на ЦУ на НАП дава отговор на въпроса, като посочва, че евентуално получените придобивки, които са въз основа на положения труд и заеманата длъжност не могат да се третират като социални разходи. Те представляват в по- голяма степен фактори, които да определят допълнително стимулиране на персонала.

Законът за данъка върху добавената стойност в момента е определил данъчна ставка от 9 на сто, с която се облагат услугите по настаняване, предоставяни в хотели и други подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Така цитираното не визира единствено хотелиерите като лица, които следва да приложат занижената ставка от 9 %. Това води до заключението, че всички, които се явяват доставчици на така посочените услуги (а те са посочени в чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма)се третират по един и същи начин според Закона за данък върху добавената стойност при предоставянето на посочените услуги.

Или още освен хотелиерите, също така и туроператорите и други трети лица, които предлагат основни туристически услуги и услуги по настаняване могат да облагат тези услуги със занижената ставка от 9 на сто. Според § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС тези основни туристически услуги се явяват нощувките, храненето и транспортните услуги. За да бъде приложима обаче посочената ставка, трябва лицето, извършващо настаняване в туристическите обекти да разполага с посочените в чл. 40, ал. 1 или 2 от ППЗДДС документи.

Според Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01. 01. 2012 г. обаче не се допуска прилагане на ставка от 9 на сто, когато в доставката, която се оказва не присъства нощувка или пък тя е само съпътстваща доставка към други услуги, например хранене или транспорт. Посоченото Указание ни насочва към тезата, че само ако храненето и/или транспортът са тясно свързани и неделими от нощувката, може да говорим за единна услуга, която съответно да подлежи на облагане с 9% данък. За органите по приходите това обстоятелство би било постигнато при условие, че всички елементи се предлагат с обща цена и са достъпни за всички клиенти, която са я заплатили.

Когато едно предприятие, отчете социални разходи, които не са предоставени в натура, а се явяват доход на физическото лице, то те се отчитат като разход за предприятието и се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това регламентира чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане, т.е. социалните разходи в парична форма не се облагат с еднократен данък върху разходите.

Тези социални разходи се включват във възнаграждението на съответното физическо лице за месеца и подлежат на облагане според ЗДДФЛ. Такива социални разходи в пари могат да бъдат например паричните суми, които работодателят изплаща с цел покриване на наем на жилище на работниците, които  не разполагат с жилище по месторабота, изплащаните парични суми, които целят да компенсират разходите за гориво при ползване на личния автомобил при пътуването до местоработата, осребряване на билети и карти за използвания обществен транспорт с цел пристигане до местоработата или пък изплащаните парични суми за празници като Коледа и Великден.

Закона за данъците върху доходите на физическите лица регламентира два случая, в които социалните разходи във форма на пари не подлежат на облагане. Това са еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението и стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.

В настоящата тема ще обърнем внимание на въпроса, свързан с правилното и законосъобразно третиране на разходите за реклама.

Да вземем за пример дадено дружество, което предоставя безплатно на своите клиенти мостри. Следва ли счетоводният разход за направата на мострите да бъде признат за данъчен по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Опирайки се на Решение на Върховния административен съд, направено по сходен въпрос, ще изразим мнението, че разходът може да бъде признат като такъв. Според същото това решение, изработването на мостри е всъщност част от целия процес на производство, той е неделима част от целия производствен процес. Мострите не представляват готов продукт и затова и нямат търговска стойност.  Представляват част от процеса по изработката на цялостното изделие и основното им предназначение се явява в това да успеят да изчистят и премахнат евентуалните проблеми и дефекти при договарянето. Мострите целят да докажат, че производителят е способен да изпълни възложена поръчка за изработка на крайното изделие и те дори са нужно условие от договарянето.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане в терминът „разходи за реклама” са включени разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Условието разходите за реклама да бъдат признати за данъчни цели е да бъде спазено изискването за документална обоснованост и както вече посочихме, да бъдат свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Тук следва законово да се насочим към чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, според който  счетоводен разход може да бъде признат за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. А по смисъла на Закона за счетоводството предприятията осъществяват своето счетоводство, само основавайки се на документи относно стопанските операции и като спазват всички изисквания за съставянето на документите си.

В Закона за корпоративното подоходно облагане липсват дефиниция и специални разяснения за третирането на спонсорството. Не е дадена легална дефиниция на термина и в друг нормативен акт. Затова единствената възможна дефиниция е тази, която се е създавала като обичайна и установила се в практиката.  Според разбиранията, наложили се в процеса на практика, разликата между дарението и спонсорството се явява в безвъзмездният му или съответно възмезден характер. При спонсорството е прието, че  стой­ност­та на да­де­но­то от спонсора не над­х­вър­ля по­лу­че­но­то обратно от спонсорираното лице. Докато когато говорим за дарение, се има предвид, че полученото обратно, във вид на услуга например, е по – малко от стойността на даденото.

Данъчното третиране на разходите за спонсорство се опира единствено на регламентираните хипотези в Закона за корпоративното подоходно облагане. Когато срещу предоставената сума или средства се предоставя еквивалентна  насрещна престация под формата на рекламна услуга, то тогава говорим за рекламна услуга, която можем да отнесем като счетоводен разход за реклама. Когато обаче разходите, които са начислени не са еквивалентни, а превишават стойността на предоставената рекламна услуга, то размерът на това превишение се третира като разход за дарение и тук вече следва да спазваме условия на чл. 31 от ЗКПО, за да бъде признат този разход за данъчни цели.

Във връзка с изложеното за спонсорство, трябва да отчетем, че в повечето случаи, срещу получената сума, лицето, което е спонсорирано предоставя вид рекламна услуга, под една или друга форма, на спонсора. Както вече казахме, евентуалното превишение на разхода за спонсорство над стой­ност­та на ус­лу­га­та, се третира по – скоро като безвъзмездно и заради това частта на превишението можем да отнесем като дарение.

В настоящата тема ще направим разискване на въпроса за данъчната загуба и по – специално на нейното пренасяне през годините.
Най – напред да уточним, че счетоводна загуба не може да се пренася. Само данъчната загуба подлежи на т.нар. пренасяне. Данъчна загуба би се формирала, ако счетоводният финансов резултат, след като се преобразува данъчно, е с отрицателен знак. В такъв случай е налице отрицателен данъчен финансов резултат.
Във връзка с отразяването на данъчната загуба в Годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012г., то следва да я впишем на р. 9.2., формулиран като Данъчна загуба, а не на реда за Счетоводна загуба.
Тук ще отбележим, че данъчната и счетоводната загуба не са равни. Затова и, когато пренасяме данъчна загуба, то това няма общо със счетоводното покриване на загуба. Данъчната загуба се отбелязва единствено в споменатата годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, т.е. когато се определя данъчния финансов резултат. Не е свързана по никакъв начин със счетоводни записвания.
Решенията за разпределяне на счетоводна печалба или пък покриване на счетоводна загуба се взимат от общото събрание на съдружниците/акционерите. Докато за данъчната загуба се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и числово се отразява в Справка 4 – Пренасяне на данъчни загуби.

Ако придобием амортизируем актив, част от стойността на който е финансирана със собствени средства, а друга част – с правителствено дарение, то по какъв начин следва да бъде отразено данъчното отчитане на актива. Ще вземем предвид три отделни случая, свързани с дарението, получено за дофинансиране на актива. Първият вариант ще обвържем с данъчното третиране, ако полученото дарение не се възстановява, вторият вариант – ако дарението е възстановимо в следващ отчетен период и третият вариант – ако дарението е получено през следващ отчетен период.

Нека примерът, на който ще се опрем бъде за придобит ДМА, като част от стойността му е собствено финансиране, а друга част - дарение. Годишната счетоводна амортизационна норма за актива е според чл. 55 от Закона за корпоративното подоходно облагане, а прилаганият метод на амортизация е линейният.

Нека разгледаме най – напред примерът, при който полученото дарение не се възстановява. Счетоводното отчитане за годината, в която е придобит ДМА ще бъде по познатия начин. Амортизируемата стойност е цената на придобиване на актива, с включеното дарение. Начислената амортизация за годината е амортизируемата стойност, умножена по счетоводната амортизационна норма. Съответно счетоводната балансова стойност е амортизируемата стойност, намалена с начислената амортизация. А приходите от финансиране ще бъдат със стойността на дарението, умножена на годишната амортизационна норма.

В темата, която ще разискваме ще обърнем особено внимание на все по – актуалния въпрос с така наречените дистанционни продажби. Според българското законодателство – Закон за данък върху добавената стойност - дистанционната продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
• стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
• стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Ако извършваната продажба е на лица, имащи ДДС регистрация в съответна държава – членка, то тогава няма да става въпрос за дистанционна продажба. В инвойса, който ще издадем на отсрещната чуждестранна фирма – членка на ЕС, не би следвало да начисляваме ДДС.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане не може да се разпределя авансово като дивидент част от печалбата за текущата година. Но ограничението се отнася само за текущата година. Това не означава, че не може да се извърши подобно разпределяне на печалба от минали години като за това трябва да има изготвени решения на Общото събрание на съдружниците и съответно протоколи за тези решения. Разпределението на печалбата от минали години в рамките на текущата годината трябва да не бъде забранено с някоя клауза от Дружествения договор и евентуалното разпределение да не доведе до декапитализиране на дружеството.

Ако съдружниците решат да разпределят печалбата от минали години, трябва да се съобразят и с изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ако изплащането на дивидент за сума, която е равна или пък надхвърля ограничението от 15 000 лева според посочения Закон, то следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в Указанието (УК – 3 от 04.04.2011г.) на Министерство на финансите относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой, където е цитирано, че чл. 3, ал. 1, т.1 важи и за изплащането на дивиденти. В Указанието е даден и пример за изплащането на дивидент да съдружник на няколко части, но на обща стойност над 15 000 лева, например 30 000 лева. В този случай за всяко от плащанията трябва да има изготвен протокол – решение на съдружниците. Ако плащанията са на стойност например 10 000 лева (или друга сума, ненадхвърляща 15 000 лева), то тогава не следва изплащането на дивидента да попада в ограниченията на Закона, тъй като всяко отделно плащане е въз основа на съответни отделни решения на Общото събрание, въпреки че общата стойност на дивидента е над 15 000 лева.

От 01.01.2013г. в Закона за данък върху добавената стойност бяха направени промени, касаещи правото на данъчен кредит за леките автомобили, когато те се използват от регистрираното по Закона лице за основна дейност. Тук обаче идва въпросът какво точно се разбира под понятието „основна дейност” в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС и как следва да го прилагаме.
Според нововъведението в чл. 70, ал. 2, т. 5 право на данъчен кредит би имало за леки автомобили, мотоциклети и за стоките или услугите, свързани с тяхната поддръжка, когато всички тези автомобили, стоки и услуги се използват и за дейности, които се различават от посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4, в случаите, в които някоя от тези дейности представляват основна дейност за лицето. В подобен случай правото на приспадане на данъчния кредит е налице от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено въпросното изискване за основна дейност. Заради тези предписания в чл. 70, допълнителните разпоредби на Закона дават дефиниция на използваното понятие „основна дейност”.
Както вече казахме ние ще обърнем внимание на това какво точно се включва в тези основни дейности и как следва да се третират според Закона. Основните дейности в случая по – скоро са услугите и доставката на стоки, като продажбата на леки автомобили и мотоциклети, транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги, предоставянето на такива превозни средства по договори за лизинг.

Във връзка с използвания израз в т. 5 „превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4” е нужно да отбележим, че става въпрос за икономически, т.е. стопански дейности. Това означава, че ако например сме регистрирани по ЗДДС и придобием лек автомобил, който обаче използваме за лично потребление, то нямаме право на данъчен кредит. Или по – конкретно казано ние няма да използваме автомобила за осъществяване или във връзка с икономическа дейност и чл. 70, ал. 2, т. 5 от Закона не ни позволява правото на приспадане на ДДС. От това обаче не следва заключението, че ако например основната ни дейност е продажба на мотоциклети, то ще можем да приспадане данъчен кредит за придобиване на автомобили, които ще използваме в стопанската си дейност.

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook