Според чл. 162, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, публични вземания могат да бъдат вземанията за:
- данъци, акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски;
- установени по основание и размер със закон държавни и общински такси;
- осигурителни разходи, които са извършени незаконосъобразно;
- за паричната равностойност на вещи, които са отнети в полза на държавата;
- глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
- недължимо платени суми или неправомерно получени средства по проекти и програми,които са финансирани от фондовете на Европейския съюз и други подобни вземания, които са подробно изброени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Според чл. 209, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс принудително изпълнение на публични задължения може да се предприеме въз основа на:

Парите са предмет на паричните задължения или още те са задължения за родово определена престация. Престацията представлява задължението по договора, тя определя съдържанието на облигационното отношение. Родовото задължение означава да се дължат вещи, определени по своя род.

Задълженията от паричен характер обаче са по – различни от родовите такива. Стойността е съществената характеристика за паричните задължения. Така например за един кредитор не са от значение банкнотите, които ще получи, а стойността на самите банкноти.

Ако едно парично задължение е неизпълнено, то това означава забавено неизпълнение. Заради това обезщетението за неизпълнение на парично задължение е обезщетение за забава.

Законът за задълженията и договорите гласи, че ако не се изпълни едно парично задължение, то се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Лихвата е вредата при неизпълнение на паричното задължение. Тя е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Възможно е обаче по преценка на кредитора да се поиска по – голям размер от законната лихва и това ще бъде обезщетение съобразно общите правила. Същото е указано в чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

От чл. 86 се разбира, че за определяне на началния момент, от когато трябва да се изчисляват лихвите, трябва да се вземе предвид денят на изпадане в забава. Когато самият ден на задължението е определен, то денят на изпадане в забава е денят след изтичането на задължението. Затова е важно да знаем точния ден, когато е трябвало да платим задължението си.  

Според чл. 210, ал. 1 не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Но тази разпоредба е възможно да породи доста въпроси. В настоящата тема ще обърнем повече внимание на разходите за извозване на персонала и тяхното данъчно третиране.

Да предположим, че дадена фирма извозва персонала си от местоживеене до местоработата и обратно. За целта тя има нает транспорт, като фирмата, от която го е наела й издава фактура с начислен ДДС. Първият въпрос, който възниква е дали фирмата, която извозва работниците си може да ползва данъчен кредит за предоставената транспортна услуга.

Според чл. 2, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност облагаеми са доставките, които имат възмезден характер. Това означава, че ако доставката е безвъзмездна, както в случая е превоза на персонала, то тя би трябвало да се явява необлагаема с ДДС. Въпреки това не всички безвъзмездни доставки попадат извън разпоредбите на ЗДДС. Чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 цитира услугите, които въпреки безвъзмездния си характер, попадат в обхвата на Закона. Това са  предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.Но от тези две точки също има изключения, които са посочени в ал. 4 от същия член на Закона. Според нея това едно от тези изключения е именно безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Онлайн търговията все по – често се избира като вариант от търговците. Но тя поражда и въпроси, на които в настоящата тема ще обърнем внимание.

За да можете да извършвате онлайн търговия, първо е необходимо да направите регистрация на фирма, регистрация на ООД или регистрация на ЕООД. За целта се подават документи, за които може да прочетете повече в раздел Регистрация на фирми.

Доста от лицата, регистрирали фирма, занимаваща се с онлайн търговия често се питат дали това прави фирмата им с по – особен статут и съответно да се поражда задължението за регистрация по ДДС. Регистрацията по  ДДС не е задължителна, освен разбира се, случаите по чл. 96 от ЗДДС. Ако става въпрос, както в повечето случаи, за онлайн продажба на стоки, то не може да се приложат разпоредбите на чл. 97а, защото той касае специална регистрация за извършвани и получавани доставки на услуги. Чл. 98 пък се отнася за дистанционните продажби на стоки, които се извършват от друга държава членка за България. Това автоматично отхвърля регистрацията по този член, ако става въпрос за онлайн търговия на стоки, извършвана от страната.

След като обаче фирмата е регистрирана по ДДС и извършва продажби на стоките си на физически лица от други страни – членки, то тогава вече говорим за дистанционни продажби по чл. 14 от ЗДДС. Това от своя страна означава, че в даден момент това може да доведе до регистрация по ДДС на фирмата в съответната държава членка, където приключва транспортът на стоките. Всяка държава – членка има свои прагове за регистрация по ДДС на чужда страна от Общността.

Преминаването на имуществото на починал към неговите наследници представлява механизмът на наследяването. От момента на смъртта на наследодателя се открива и самото наследство. Притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството се включват към наследственото имущество. Чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ определя, че данъкът върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Обичайната практика е наследството да се приема като увеличаване на имуществото, но в много случаи освен наследяване на активи, биха могли да се наследят и много задължения.

Не всички права обаче на лицето са наследими. Прието е, че имуществените права и задължения са наследими, докато личните – не са. Но и тук съществуват изключения, като например авторското право, което е лично право, но въпреки това е наследимо.

Най – общо задълженията на наследодателя могат да бъдат разделени в две големи групи – задължения към държавата и общините и задължения към физически и юридически лица. 

Едноличен търговец

Все повече навлизат в практиката договорите за предоставяне на персонал. Необходимо е обаче да се прави разграничение между този вид договори и срочните трудови договори или договорите с изпитателен срок.

Договорите за предоставяне на персонал се сключват най – вече за дейности със сезонен характер например или ако има нужда от персонал за изпълнение на определен проект. При сключването на договори за предоставяне на персонал едно предприятие предоставя на друго определен брой персонал, като предприятието, на което се предоставя персонал заплаща на предприятието, което му предоставя персонала цена на тази услуга.

От 05.12.2011г. договорите за предоставяне на персонал са регламентирани в Раздел VIII "в" “Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа” на Глава пета “Възникване и изменение на трудово правоотношение” от Кодекса на труда. В посочения раздел са дадени и дефиниции на понятията предприятие, което осигурява временна работа и предприятие – ползвател. Според т. 17 от § 1 на ДР на КТ предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.   Т. 18 от § 1 на ДР на КТ пък разяснява понятието предприятие – ползвател, като го дефинира като всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.

Социалните разходи в натура са един малко по – различен вид разходи и ще им отделим самостоятелна тема. За да бъдат определени като социални разходи в натура и да могат се освободят от облагане с данък според ЗКПО, тези разходи трябва да бъдат вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот”, разходите за ваучери за храна и разходи за транспорт на работници и лица на договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно.
Изброените придобивки са освободени от облагане с данък и по реда на ЗДДФЛ.
Според чл. 208 от Закона за корпоративното подоходно облагане, социалните разходи за вноски за допълнително доброволно и доброволно здравно осигуряване, както и за застраховки „Живот” в размер до 60 лева месечно не се облагат с данък. Това е възможно само, ако данъчно задължените лица нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към момента, в който е извършен разхода.
Прилагайки разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ, те не следва да се включват и в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Нека най – напред да обърнем внимание на това какво следва да се разбира за целите на ЗКПО като допълнително доброволно, доброволно здравно осигуряване и застраховка „Живот”.

Ако длъжникът не изпълни и/или не осъществи задължението, което е поел по договора, то за него възникват вредни последици, които трябва да се поправят. Ако е налице неизпълнение на задължението, то за длъжника ще се породи ново задължение, което се изразява в това да поправи вредите, които виновно е причинил. Неизпълнението може да бъде два вида – пълно и неточно. Пълното неизпълнение настъпва, когато длъжникът не е изпълнил нищо по договора. Неточното изпълнение пък от своя страна може да бъде неизпълнение в качеството отношение или още лошо  изпълнение, изпълнение със забава или още неточно във времето и последното - частично изпълнение.

Най – напред ще засегнем темата за отговорността за вреди. Само при положение, че неизпълнението на договора се дължи на виновното поведение на длъжника, то той ще отговаря за вредите. Задължението на поправяне на вредите е последваща отговорност, която възниква, когато е нарушено задължението по договора или общото задължение на всички физически лица да не се вреди другиму. Отговорността за вредите може да бъде договорна отговорност или деликатна отговорност. Първата възниква при неизпълнение на едно облигационно отношение. Изразява се в неизпълнение на задължението, което една страна е поела по облигационен договор и съответно трябва да понесе отговорността като заплати обезщетение. Втората – деликатната отговорност – възниква, когато е нарушено общото правило да не се вреди на друг. Общото между двата вида отговорност е, че е налице виновно поведение на увреждащия и целта се изразява в едно и също – да бъдат компенсирани вредите. Различното се изразява в обема на отговорността. При договорната отговорност за вредите отговаря този, който не е изпълнил задължението поради небрежност, но е могъл да предвиди вредите. Обезщетението в този случай трябва да обхваща загубата, която е претърпяна и ползата, която е пропусната.

В настоящата тема ще засегнем по – подробно въпроса за липсата на  дълготрайни активи. За да опишем достатъчно ясно една подобна ситуация ще  я илюстрираме с конкретен пример. През 2011 г., дружество придобива машина, въведена в експлоатация на 01.01.2011 г на стойност 10 000 лева. През 2012г. обаче отчита липса на машината вследствие на кражба. Машината е отписана и от САПл на 01.12.2011 г., и  от ДАПл – на 01.12.2011г.. Тук е важно да уточним, че според чл. 60, ал. 2 от ЗКПО когато един актив се отписва за счетоводни цели преди да се е амортизирал за данъчни цели, тогава отписването от данъчния амортизационен план става в началото на месеца, през който е отписан за счетоводни цели. Опирайки се на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен разход във връзка с подлежащ на възстановяване данъчен кредит в размер на 1600 лева. През 2013 г., януари месец, има приход, който е начислен в следствие застрахователно обезщетение за липсващия актив - 1000 лева.

До отписването на машината, то тя ще бъде въведена в счетоводния амортизационен план с 30 % амортизационна норма и счетоводна балансова стойност към момента на липсата 4000 лева (10 000 лева – (24 месеца х 30% / 12 месеца)х 10 000лева). В данъчния амортизационен план ще бъде заведена отново с норма 30% и данъчна стойност към момента на липсата 4250 лева, защото както вече посочихме когато един актив се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели. Нека вземем предвид и варианта, при който в счетоводния амортизационен план, активът е въведен с норма 25%, а не с 30% както в данъчния. Тогава в счетоводния план ще се получи счетоводна балансова стойност 5000 лева, а в данъчния ще бъде 4250 лева (по описания по – горе вариант).

Ревизията на физически лица става все по – често срещана практика за приходните органи. Поради обстоятелството, че физическите лица не си водят счетоводство се получават известни недоразумения, тъй като в много чести случаи лицата не разполагат с доказателства и документи за произхода на средствата. Това разбира се дължи в голяма степен на факта, че повечето от нас са разпилени и събирането на доказателства за разходите и получените доходи отнема време.

При една евентуална ревизия на лицето се връчва заповед за ревизията и Искане за представяне на документи и писмени обяснения. Органите по приходите изискват доказателства, които целят да изяснят обстоятелствата, засягащи:

•  Движимо и недвижимо имущество, притежавано през ревизирания период, както и документи за това имущество, включително и за сделки през ревизирания период с това имущество;

•  Финансовите активи, които лицето притежава или е притежавало през периода;

•  Придобити по безвъзмезден начин имущества;

•  Вземания от трети лица;

•  Получени заеми;

•  Пътувания в чужбина, като за тази точка се изисква следната информация: дата на напускане и дата на връщане, страните, които са посетени, вида на пътуването (дали е било със служебна цел или лична такава), разходите за пътуванията;

•  Справка за наличните парични средства в началото на годината, получените такива и изразходвани за съответния период.