Обстоятелствата по прехвърлянето на вземанията и задълженията са уреждат в Глава четвърта от Закона за задълженията и договорите. В нея са описани три варианта – прехвърляне на вземане, встъпване в дълг и заместване в дълг.В първия случай – прехвърляне на вземане – се заменя кредиторът. При встъпване в дълг един, а в някои случаи, и повече длъжници встъпват заедно с настоящия длъжник. А при третия случай – заместване в дълг – бива заменен длъжникът по договора.

1. Прехвърляне на вземане

Договорът за прехвърлянето на вземане е известен още като цесия. При този договор едно вземане се прехвърля от един носител на друг такъв.

Цедент се нарича лицето, което прехвърля вземането или „старият кредитор”. Цесионер пък се нарича лицето, което поема вземането или още „новият кредитор”. При цесията, третото лице, което в случая се явява длъжникът, не участва пряко. Неговата роля се изразява в това, че след прехвърлянето, той трябва да бъде уведомен от цедента.

Цесията се явява като вид разпоредителна сделка, съответно старият кредитор трябва да разполага с разпоредителни права.

В Закона за задълженията и договорите не са изброени конкретни изисквания за формата на договора за цесия. Това предполага, че цесията може да бъде и в устна форма. Единственото условие е предписано в чл. 171 от Закона. В него се упоменава, че ако въпросното вземане е обезпечено с ипотека, то тогава вече е задължително договорът да бъде в писмен вид с нотариална заверка на подписите и вписано в Имотния регистър.