Според чл. 210, ал. 1 не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Но тази разпоредба е възможно да породи доста въпроси. В настоящата тема ще обърнем повече внимание на разходите за извозване на персонала и тяхното данъчно третиране.

Да предположим, че дадена фирма извозва персонала си от местоживеене до местоработата и обратно. За целта тя има нает транспорт, като фирмата, от която го е наела й издава фактура с начислен ДДС. Първият въпрос, който възниква е дали фирмата, която извозва работниците си може да ползва данъчен кредит за предоставената транспортна услуга.

Според чл. 2, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност облагаеми са доставките, които имат възмезден характер. Това означава, че ако доставката е безвъзмездна, както в случая е превоза на персонала, то тя би трябвало да се явява необлагаема с ДДС. Въпреки това не всички безвъзмездни доставки попадат извън разпоредбите на ЗДДС. Чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 цитира услугите, които въпреки безвъзмездния си характер, попадат в обхвата на Закона. Това са  предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.Но от тези две точки също има изключения, които са посочени в ал. 4 от същия член на Закона. Според нея това едно от тези изключения е именно безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Все повече навлизат в практиката договорите за предоставяне на персонал. Необходимо е обаче да се прави разграничение между този вид договори и срочните трудови договори или договорите с изпитателен срок.

Договорите за предоставяне на персонал се сключват най – вече за дейности със сезонен характер например или ако има нужда от персонал за изпълнение на определен проект. При сключването на договори за предоставяне на персонал едно предприятие предоставя на друго определен брой персонал, като предприятието, на което се предоставя персонал заплаща на предприятието, което му предоставя персонала цена на тази услуга.

От 05.12.2011г. договорите за предоставяне на персонал са регламентирани в Раздел VIII "в" “Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа” на Глава пета “Възникване и изменение на трудово правоотношение” от Кодекса на труда. В посочения раздел са дадени и дефиниции на понятията предприятие, което осигурява временна работа и предприятие – ползвател. Според т. 17 от § 1 на ДР на КТ предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.   Т. 18 от § 1 на ДР на КТ пък разяснява понятието предприятие – ползвател, като го дефинира като всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.

Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на управителя/ите. В тази статия ще намерите основната информация, която Ви е необходима, в случай, че Вашето намерение е да регистрирате собствена фирма. Предлагаме ви накратко най – важните стъпки при учредяването на фирма.

I Стъпка: Запазване на име на фирмата.

Това се прави  в сградата на Агенция по вписванията. Адресът на Централното управлениее в кв. „Гео Милев”, ул. „Елисавета Багряна” №20.  Може и да не запазвате име на фирмата, ако преди това сте проверили в електронния сайт на Агенция по вписванията, че конкретното име е свободно. Ако е свободно, то може да регистрирате Вашата фирма, без преди това да сте запазили името.

II Стъпка: Подготвяне на необходимите документи за регистрация. 

Ако предположим, че новата фирма ще бъде ООД, то тогава ще трябва да попълните следните документи:

1. Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с огра ничена отговорност –във въпросното заявление се попълва името на фирмата, вписват се личните данни на съдружниците, управителя/ите;