Преминаването на имуществото на починал към неговите наследници представлява механизмът на наследяването. От момента на смъртта на наследодателя се открива и самото наследство. Притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството се включват към наследственото имущество. Чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ определя, че данъкът върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Обичайната практика е наследството да се приема като увеличаване на имуществото, но в много случаи освен наследяване на активи, биха могли да се наследят и много задължения.

Не всички права обаче на лицето са наследими. Прието е, че имуществените права и задължения са наследими, докато личните – не са. Но и тук съществуват изключения, като например авторското право, което е лично право, но въпреки това е наследимо.

Най – общо задълженията на наследодателя могат да бъдат разделени в две големи групи – задължения към държавата и общините и задължения към физически и юридически лица. 

Едноличен търговец

Ревизията на физически лица става все по – често срещана практика за приходните органи. Поради обстоятелството, че физическите лица не си водят счетоводство се получават известни недоразумения, тъй като в много чести случаи лицата не разполагат с доказателства и документи за произхода на средствата. Това разбира се дължи в голяма степен на факта, че повечето от нас са разпилени и събирането на доказателства за разходите и получените доходи отнема време.

При една евентуална ревизия на лицето се връчва заповед за ревизията и Искане за представяне на документи и писмени обяснения. Органите по приходите изискват доказателства, които целят да изяснят обстоятелствата, засягащи:

•  Движимо и недвижимо имущество, притежавано през ревизирания период, както и документи за това имущество, включително и за сделки през ревизирания период с това имущество;

•  Финансовите активи, които лицето притежава или е притежавало през периода;

•  Придобити по безвъзмезден начин имущества;

•  Вземания от трети лица;

•  Получени заеми;

•  Пътувания в чужбина, като за тази точка се изисква следната информация: дата на напускане и дата на връщане, страните, които са посетени, вида на пътуването (дали е било със служебна цел или лична такава), разходите за пътуванията;

•  Справка за наличните парични средства в началото на годината, получените такива и изразходвани за съответния период.

В настоящата тема ще разгледаме възможностите за данъчно третиране на ваучерите за храна, предоставяни на персонала. Най – напред законово ще се опрем изискването социалните разходи да не превишават месечния размер от 60 лева. Чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане освобождава от облагане с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице няколко условия, първото от които е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. В тази връзка следва въпросът дали размерът на ваучерите за храна трябва да бъде диференциран в зависимост от това каква длъжност заема лицето или пък броят на дните, в които е работил през месеца. Становище на ЦУ на НАП дава отговор на въпроса, като посочва, че евентуално получените придобивки, които са въз основа на положения труд и заеманата длъжност не могат да се третират като социални разходи. Те представляват в по- голяма степен фактори, които да определят допълнително стимулиране на персонала.