В Закона за корпоративното подоходно облагане липсват дефиниция и специални разяснения за третирането на спонсорството. Не е дадена легална дефиниция на термина и в друг нормативен акт. Затова единствената възможна дефиниция е тази, която се е създавала като обичайна и установила се в практиката.  Според разбиранията, наложили се в процеса на практика, разликата между дарението и спонсорството се явява в безвъзмездният му или съответно възмезден характер. При спонсорството е прието, че  стой­ност­та на да­де­но­то от спонсора не над­х­вър­ля по­лу­че­но­то обратно от спонсорираното лице. Докато когато говорим за дарение, се има предвид, че полученото обратно, във вид на услуга например, е по – малко от стойността на даденото.

Данъчното третиране на разходите за спонсорство се опира единствено на регламентираните хипотези в Закона за корпоративното подоходно облагане. Когато срещу предоставената сума или средства се предоставя еквивалентна  насрещна престация под формата на рекламна услуга, то тогава говорим за рекламна услуга, която можем да отнесем като счетоводен разход за реклама. Когато обаче разходите, които са начислени не са еквивалентни, а превишават стойността на предоставената рекламна услуга, то размерът на това превишение се третира като разход за дарение и тук вече следва да спазваме условия на чл. 31 от ЗКПО, за да бъде признат този разход за данъчни цели.

Във връзка с изложеното за спонсорство, трябва да отчетем, че в повечето случаи, срещу получената сума, лицето, което е спонсорирано предоставя вид рекламна услуга, под една или друга форма, на спонсора. Както вече казахме, евентуалното превишение на разхода за спонсорство над стой­ност­та на ус­лу­га­та, се третира по – скоро като безвъзмездно и заради това частта на превишението можем да отнесем като дарение.