Парите са предмет на паричните задължения или още те са задължения за родово определена престация. Престацията представлява задължението по договора, тя определя съдържанието на облигационното отношение. Родовото задължение означава да се дължат вещи, определени по своя род.

Задълженията от паричен характер обаче са по – различни от родовите такива. Стойността е съществената характеристика за паричните задължения. Така например за един кредитор не са от значение банкнотите, които ще получи, а стойността на самите банкноти.

Ако едно парично задължение е неизпълнено, то това означава забавено неизпълнение. Заради това обезщетението за неизпълнение на парично задължение е обезщетение за забава.

Законът за задълженията и договорите гласи, че ако не се изпълни едно парично задължение, то се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Лихвата е вредата при неизпълнение на паричното задължение. Тя е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Възможно е обаче по преценка на кредитора да се поиска по – голям размер от законната лихва и това ще бъде обезщетение съобразно общите правила. Същото е указано в чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

От чл. 86 се разбира, че за определяне на началния момент, от когато трябва да се изчисляват лихвите, трябва да се вземе предвид денят на изпадане в забава. Когато самият ден на задължението е определен, то денят на изпадане в забава е денят след изтичането на задължението. Затова е важно да знаем точния ден, когато е трябвало да платим задължението си.  

Съгласно чл. 110, ал. 2 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ревизията е съвкупност от действия, извършени от органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължения за осигурителни вноски. Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) определя срока, в който органите по приходите определени като ревизиращ екип имат правото да извършват действията по установяване на фактите и обстоятелствата от значение за определяна на задължението за данъци и осигуровки. Следователно от законова страна органите на НАП не могат да събират доказателства извън срока на ревизията, или ако такива доказателства са събрани, то те не следва да се вземат предвид при установяване на задълженията.