Блог

Когато едно предприятие, отчете социални разходи, които не са предоставени в натура, а се явяват доход на физическото лице, то те се отчитат като разход за предприятието и се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това регламентира чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане, т.е. социалните разходи в парична форма не се облагат с еднократен данък върху разходите.

Тези социални разходи се включват във възнаграждението на съответното физическо лице за месеца и подлежат на облагане според ЗДДФЛ. Такива социални разходи в пари могат да бъдат например паричните суми, които работодателят изплаща с цел покриване на наем на жилище на работниците, които  не разполагат с жилище по месторабота, изплащаните парични суми, които целят да компенсират разходите за гориво при ползване на личния автомобил при пътуването до местоработата, осребряване на билети и карти за използвания обществен транспорт с цел пристигане до местоработата или пък изплащаните парични суми за празници като Коледа и Великден.

Закона за данъците върху доходите на физическите лица регламентира два случая, в които социалните разходи във форма на пари не подлежат на облагане. Това са еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението и стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.

Публикувана в Блог

Трябва ли служителят да полага подписа си във ведомостта за заплати, когато получава трудовото си възнаграждение чрез платежно нареждане по банков път?

Най – напред ще се опрем на Закона за корпоративното подоходно облагане и по – специално на чл. 10, който гласи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ. Това насочва към задължението на работодателя да начислява в установените срокове трудовите възнаграждения  на служителите си във ведомостта на заплати и това да се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Погледнато документално, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството, ведомостта, която се явява документ, засягащ само дейността на предприятието, трябва да съдържа следните реквизити:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;   

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

Публикувана в Блог

Свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително и роднините по сватовство - до втора степен включително. Има възможности да се признават разходите, възникнали между свързани лица. За тази цел трябва да бъдат спазени няколко условия.
Първото се отнася до взаимоотношенията между свързаните лица или по – точно до това взаимоотношенията между тях да са обичайни и за несвързани лица. Да се спрем на пример, при който съдружник в едно дружество иска да поеме издръжката на своя син при обучението му в чужбина. Ако се опрем на този пример, то може да кажем, че взаимоотношенията на тези свързани лица са обичайни и за несвързани.
Второто условие е, че взаимоотношенията трябва да са свързани с дейността на дружеството. Това означава, че ако се сключи договор за обучението чужбина, то задължително трябва обучението да бъде свързано с дейността, която извършва дружеството, което поема разходите на обучаващия се.
Третото условие е свързано с чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Той гласи, че един счетоводен разход може да се признае за данъчни цели само когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Опирайки се на това условие, трябва да знаем, че за да се признаят разходите за обучението на студента, то той трябва да предостави документ, удостоверяващ, че учи и че има разходи по обучението.

Публикувана в Блог

На първо място ще засегнем въпроса как се изчислява паричното обезщетение за временна неработоспособност . Според чл. 41 ал. 1 от Кодекса за социолно осигуряване дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, а според чл. 49 ал. 1– при бременност и раждане се определя 90 на сто.

За обикновен болничен дневното парично обезщетение за неработоспособност се намира като се сравнят  80% от среднодневното брутно (СДБ) трудово възнаграждение осемнадесет месеца преди настъпването на неработоспособността и среднодневно нетното (СДН) възнаграждение за периода. За болничен за бременност и раждане се сравняват 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение двадесет и четири месеца преди настъпването на неработоспособността и среднодневно нетното (СДН) възнаграждение за периода. И в двата случая дневното обезщетение, която ще бъде изплатено от Националния осигурителен институт е по-малкото от двете сравнение възнаграждения ( брутното и нетното ).

Среднодневното брутно трудово възнаграждение, умножено по броя на дните с обезщетение е  доходът, от който е определено обезщетението.

Публикувана в Блог

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook