Блог

Според чл. 210, ал. 1 не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Но тази разпоредба е възможно да породи доста въпроси. В настоящата тема ще обърнем повече внимание на разходите за извозване на персонала и тяхното данъчно третиране.

Да предположим, че дадена фирма извозва персонала си от местоживеене до местоработата и обратно. За целта тя има нает транспорт, като фирмата, от която го е наела й издава фактура с начислен ДДС. Първият въпрос, който възниква е дали фирмата, която извозва работниците си може да ползва данъчен кредит за предоставената транспортна услуга.

Според чл. 2, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност облагаеми са доставките, които имат възмезден характер. Това означава, че ако доставката е безвъзмездна, както в случая е превоза на персонала, то тя би трябвало да се явява необлагаема с ДДС. Въпреки това не всички безвъзмездни доставки попадат извън разпоредбите на ЗДДС. Чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 цитира услугите, които въпреки безвъзмездния си характер, попадат в обхвата на Закона. Това са  предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.Но от тези две точки също има изключения, които са посочени в ал. 4 от същия член на Закона. Според нея това едно от тези изключения е именно безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Публикувана в Блог

Когато едно предприятие, отчете социални разходи, които не са предоставени в натура, а се явяват доход на физическото лице, то те се отчитат като разход за предприятието и се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това регламентира чл. 205 от Закона за корпоративното подоходно облагане, т.е. социалните разходи в парична форма не се облагат с еднократен данък върху разходите.

Тези социални разходи се включват във възнаграждението на съответното физическо лице за месеца и подлежат на облагане според ЗДДФЛ. Такива социални разходи в пари могат да бъдат например паричните суми, които работодателят изплаща с цел покриване на наем на жилище на работниците, които  не разполагат с жилище по месторабота, изплащаните парични суми, които целят да компенсират разходите за гориво при ползване на личния автомобил при пътуването до местоработата, осребряване на билети и карти за използвания обществен транспорт с цел пристигане до местоработата или пък изплащаните парични суми за празници като Коледа и Великден.

Закона за данъците върху доходите на физическите лица регламентира два случая, в които социалните разходи във форма на пари не подлежат на облагане. Това са еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението и стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв.

Публикувана в Блог

Трябва ли служителят да полага подписа си във ведомостта за заплати, когато получава трудовото си възнаграждение чрез платежно нареждане по банков път?

Най – напред ще се опрем на Закона за корпоративното подоходно облагане и по – специално на чл. 10, който гласи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ. Това насочва към задължението на работодателя да начислява в установените срокове трудовите възнаграждения  на служителите си във ведомостта на заплати и това да се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Погледнато документално, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството, ведомостта, която се явява документ, засягащ само дейността на предприятието, трябва да съдържа следните реквизити:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;   

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

Публикувана в Блог

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook