В настоящата тема ще направим разискване на въпроса за данъчната загуба и по – специално на нейното пренасяне през годините.
Най – напред да уточним, че счетоводна загуба не може да се пренася. Само данъчната загуба подлежи на т.нар. пренасяне. Данъчна загуба би се формирала, ако счетоводният финансов резултат, след като се преобразува данъчно, е с отрицателен знак. В такъв случай е налице отрицателен данъчен финансов резултат.
Във връзка с отразяването на данъчната загуба в Годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012г., то следва да я впишем на р. 9.2., формулиран като Данъчна загуба, а не на реда за Счетоводна загуба.
Тук ще отбележим, че данъчната и счетоводната загуба не са равни. Затова и, когато пренасяме данъчна загуба, то това няма общо със счетоводното покриване на загуба. Данъчната загуба се отбелязва единствено в споменатата годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, т.е. когато се определя данъчния финансов резултат. Не е свързана по никакъв начин със счетоводни записвания.
Решенията за разпределяне на счетоводна печалба или пък покриване на счетоводна загуба се взимат от общото събрание на съдружниците/акционерите. Докато за данъчната загуба се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и числово се отразява в Справка 4 – Пренасяне на данъчни загуби.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане не може да се разпределя авансово като дивидент част от печалбата за текущата година. Но ограничението се отнася само за текущата година. Това не означава, че не може да се извърши подобно разпределяне на печалба от минали години като за това трябва да има изготвени решения на Общото събрание на съдружниците и съответно протоколи за тези решения. Разпределението на печалбата от минали години в рамките на текущата годината трябва да не бъде забранено с някоя клауза от Дружествения договор и евентуалното разпределение да не доведе до декапитализиране на дружеството.

Ако съдружниците решат да разпределят печалбата от минали години, трябва да се съобразят и с изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ако изплащането на дивидент за сума, която е равна или пък надхвърля ограничението от 15 000 лева според посочения Закон, то следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в Указанието (УК – 3 от 04.04.2011г.) на Министерство на финансите относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой, където е цитирано, че чл. 3, ал. 1, т.1 важи и за изплащането на дивиденти. В Указанието е даден и пример за изплащането на дивидент да съдружник на няколко части, но на обща стойност над 15 000 лева, например 30 000 лева. В този случай за всяко от плащанията трябва да има изготвен протокол – решение на съдружниците. Ако плащанията са на стойност например 10 000 лева (или друга сума, ненадхвърляща 15 000 лева), то тогава не следва изплащането на дивидента да попада в ограниченията на Закона, тъй като всяко отделно плащане е въз основа на съответни отделни решения на Общото събрание, въпреки че общата стойност на дивидента е над 15 000 лева.