Блог

Според чл. 210, ал. 1 не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Но тази разпоредба е възможно да породи доста въпроси. В настоящата тема ще обърнем повече внимание на разходите за извозване на персонала и тяхното данъчно третиране.

Да предположим, че дадена фирма извозва персонала си от местоживеене до местоработата и обратно. За целта тя има нает транспорт, като фирмата, от която го е наела й издава фактура с начислен ДДС. Първият въпрос, който възниква е дали фирмата, която извозва работниците си може да ползва данъчен кредит за предоставената транспортна услуга.

Според чл. 2, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност облагаеми са доставките, които имат възмезден характер. Това означава, че ако доставката е безвъзмездна, както в случая е превоза на персонала, то тя би трябвало да се явява необлагаема с ДДС. Въпреки това не всички безвъзмездни доставки попадат извън разпоредбите на ЗДДС. Чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 цитира услугите, които въпреки безвъзмездния си характер, попадат в обхвата на Закона. Това са  предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.Но от тези две точки също има изключения, които са посочени в ал. 4 от същия член на Закона. Според нея това едно от тези изключения е именно безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Публикувана в Блог

Все повече навлизат в практиката договорите за предоставяне на персонал. Необходимо е обаче да се прави разграничение между този вид договори и срочните трудови договори или договорите с изпитателен срок.

Договорите за предоставяне на персонал се сключват най – вече за дейности със сезонен характер например или ако има нужда от персонал за изпълнение на определен проект. При сключването на договори за предоставяне на персонал едно предприятие предоставя на друго определен брой персонал, като предприятието, на което се предоставя персонал заплаща на предприятието, което му предоставя персонала цена на тази услуга.

От 05.12.2011г. договорите за предоставяне на персонал са регламентирани в Раздел VIII "в" “Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа” на Глава пета “Възникване и изменение на трудово правоотношение” от Кодекса на труда. В посочения раздел са дадени и дефиниции на понятията предприятие, което осигурява временна работа и предприятие – ползвател. Според т. 17 от § 1 на ДР на КТ предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.   Т. 18 от § 1 на ДР на КТ пък разяснява понятието предприятие – ползвател, като го дефинира като всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.

Публикувана в Блог

В настоящата тема ще разгледаме възможностите за данъчно третиране на ваучерите за храна, предоставяни на персонала. Най – напред законово ще се опрем изискването социалните разходи да не превишават месечния размер от 60 лева. Чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане освобождава от облагане с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице няколко условия, първото от които е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. В тази връзка следва въпросът дали размерът на ваучерите за храна трябва да бъде диференциран в зависимост от това каква длъжност заема лицето или пък броят на дните, в които е работил през месеца. Становище на ЦУ на НАП дава отговор на въпроса, като посочва, че евентуално получените придобивки, които са въз основа на положения труд и заеманата длъжност не могат да се третират като социални разходи. Те представляват в по- голяма степен фактори, които да определят допълнително стимулиране на персонала.

Публикувана в Блог

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook