Блог

Парите са предмет на паричните задължения или още те са задължения за родово определена престация. Престацията представлява задължението по договора, тя определя съдържанието на облигационното отношение. Родовото задължение означава да се дължат вещи, определени по своя род.

Задълженията от паричен характер обаче са по – различни от родовите такива. Стойността е съществената характеристика за паричните задължения. Така например за един кредитор не са от значение банкнотите, които ще получи, а стойността на самите банкноти.

Ако едно парично задължение е неизпълнено, то това означава забавено неизпълнение. Заради това обезщетението за неизпълнение на парично задължение е обезщетение за забава.

Законът за задълженията и договорите гласи, че ако не се изпълни едно парично задължение, то се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Лихвата е вредата при неизпълнение на паричното задължение. Тя е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Възможно е обаче по преценка на кредитора да се поиска по – голям размер от законната лихва и това ще бъде обезщетение съобразно общите правила. Същото е указано в чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

От чл. 86 се разбира, че за определяне на началния момент, от когато трябва да се изчисляват лихвите, трябва да се вземе предвид денят на изпадане в забава. Когато самият ден на задължението е определен, то денят на изпадане в забава е денят след изтичането на задължението. Затова е важно да знаем точния ден, когато е трябвало да платим задължението си.  

Публикувана в Блог

Ако длъжникът не изпълни и/или не осъществи задължението, което е поел по договора, то за него възникват вредни последици, които трябва да се поправят. Ако е налице неизпълнение на задължението, то за длъжника ще се породи ново задължение, което се изразява в това да поправи вредите, които виновно е причинил. Неизпълнението може да бъде два вида – пълно и неточно. Пълното неизпълнение настъпва, когато длъжникът не е изпълнил нищо по договора. Неточното изпълнение пък от своя страна може да бъде неизпълнение в качеството отношение или още лошо  изпълнение, изпълнение със забава или още неточно във времето и последното - частично изпълнение.

Най – напред ще засегнем темата за отговорността за вреди. Само при положение, че неизпълнението на договора се дължи на виновното поведение на длъжника, то той ще отговаря за вредите. Задължението на поправяне на вредите е последваща отговорност, която възниква, когато е нарушено задължението по договора или общото задължение на всички физически лица да не се вреди другиму. Отговорността за вредите може да бъде договорна отговорност или деликатна отговорност. Първата възниква при неизпълнение на едно облигационно отношение. Изразява се в неизпълнение на задължението, което една страна е поела по облигационен договор и съответно трябва да понесе отговорността като заплати обезщетение. Втората – деликатната отговорност – възниква, когато е нарушено общото правило да не се вреди на друг. Общото между двата вида отговорност е, че е налице виновно поведение на увреждащия и целта се изразява в едно и също – да бъдат компенсирани вредите. Различното се изразява в обема на отговорността. При договорната отговорност за вредите отговаря този, който не е изпълнил задължението поради небрежност, но е могъл да предвиди вредите. Обезщетението в този случай трябва да обхваща загубата, която е претърпяна и ползата, която е пропусната.

Публикувана в Блог

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook