Записът на заповед е вид документ, с който се удостоверява задължение за плащане. Представлява формална, правна сделка. Чрез него едно лице дава на второ лице писмено обещание за изплащане на определена, предварително заета сума.
Най – ясно и пълно се дават разяснения за записа на заповед в Търговския закон.
Съдържанието на записа на заповед е посочено в чл. 535 от Търговския закон. Записа на заповед трябва да съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Тези реквизити са гаранция за валидността и действителността на съставената запис на заповед. Чл. 536, ал. 1 от Търговския закон гласи именно това, че документ, който не съдържа някои от посочените реквизити не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. А тези алинеи предвиждат вариантите, в които не е посочен падежът, мястото на плащането и мястото на издаването. Ако не е посочен падежът в записа на заповед, то той се смята за платим на предявяване. Това означава, че лицето, на което следва да се изплатят парите трябва да връчи покана за плащане на другата страна. Във вторият случай, когато не е посочено място на плащането, мястото на издаването се счита за място на плащане и за местожителство на издателя А когато няма посочено и място на издаване, то тогава за такова се счита мястото, посочено до името на издателя.