Парите са предмет на паричните задължения или още те са задължения за родово определена престация. Престацията представлява задължението по договора, тя определя съдържанието на облигационното отношение. Родовото задължение означава да се дължат вещи, определени по своя род.

Задълженията от паричен характер обаче са по – различни от родовите такива. Стойността е съществената характеристика за паричните задължения. Така например за един кредитор не са от значение банкнотите, които ще получи, а стойността на самите банкноти.

Ако едно парично задължение е неизпълнено, то това означава забавено неизпълнение. Заради това обезщетението за неизпълнение на парично задължение е обезщетение за забава.

Законът за задълженията и договорите гласи, че ако не се изпълни едно парично задължение, то се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Лихвата е вредата при неизпълнение на паричното задължение. Тя е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Възможно е обаче по преценка на кредитора да се поиска по – голям размер от законната лихва и това ще бъде обезщетение съобразно общите правила. Същото е указано в чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

От чл. 86 се разбира, че за определяне на началния момент, от когато трябва да се изчисляват лихвите, трябва да се вземе предвид денят на изпадане в забава. Когато самият ден на задължението е определен, то денят на изпадане в забава е денят след изтичането на задължението. Затова е важно да знаем точния ден, когато е трябвало да платим задължението си.  

Ако длъжникът не изпълни и/или не осъществи задължението, което е поел по договора, то за него възникват вредни последици, които трябва да се поправят. Ако е налице неизпълнение на задължението, то за длъжника ще се породи ново задължение, което се изразява в това да поправи вредите, които виновно е причинил. Неизпълнението може да бъде два вида – пълно и неточно. Пълното неизпълнение настъпва, когато длъжникът не е изпълнил нищо по договора. Неточното изпълнение пък от своя страна може да бъде неизпълнение в качеството отношение или още лошо  изпълнение, изпълнение със забава или още неточно във времето и последното - частично изпълнение.

Най – напред ще засегнем темата за отговорността за вреди. Само при положение, че неизпълнението на договора се дължи на виновното поведение на длъжника, то той ще отговаря за вредите. Задължението на поправяне на вредите е последваща отговорност, която възниква, когато е нарушено задължението по договора или общото задължение на всички физически лица да не се вреди другиму. Отговорността за вредите може да бъде договорна отговорност или деликатна отговорност. Първата възниква при неизпълнение на едно облигационно отношение. Изразява се в неизпълнение на задължението, което една страна е поела по облигационен договор и съответно трябва да понесе отговорността като заплати обезщетение. Втората – деликатната отговорност – възниква, когато е нарушено общото правило да не се вреди на друг. Общото между двата вида отговорност е, че е налице виновно поведение на увреждащия и целта се изразява в едно и също – да бъдат компенсирани вредите. Различното се изразява в обема на отговорността. При договорната отговорност за вредите отговаря този, който не е изпълнил задължението поради небрежност, но е могъл да предвиди вредите. Обезщетението в този случай трябва да обхваща загубата, която е претърпяна и ползата, която е пропусната.

Бракуването на стоки не се явява данъчно събитие за целите на ДДС. При определени обстоятелства за регистрираните лица съществува задължение за начисляване на данък при бракуване на стоки. Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки (вкл. и ДМА), при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Въпросната корекция се осъществява посредством начисляване на ДДС. Важно е да се подчертае, че същата се извършва само ако е налице приспаднат данъчен кредит за бракувания актив. В противен случай бракуването на съответната стока не влече след себе си никакви последствия от гледна точка на ЗДДС.

Наличието в ЗДДС на изискването за подобни корекции на приспаднатия данъчен кредит за бракуваните стоки може да бъде обяснено с обстоятелството, че регистрираното лице е лишено от възможността да извършва облагаеми доставки с бракуваните стоки и няма да начислява ДДС за тях. Поради което законът приема, че то няма и право на приспадане на данъчен кредит за стоките. Понеже правото е вече упражнено, налага се извършването на въпросната корекция.

Корекцията на ползван данъчен кредит за бракувани стоки се извършва посредством начисляване на ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит, в данъчния период, през който е извършено бракуването.

При необходимост от парични средства ООД или ЕООД може да бъде финансиран и чрез средства на съдружниците/собствениците на дружеството.

Като изключим случаите на увеличаване на основия капитал на дружеството чрез записване на нови дялови вноски, към което се пристъпва относително рядко, формите, чрез която съдружниците/собствениците на ООД/ЕООД могат да подмогнат финансово дружеството си при недостигащ паричен ресурс са:

• - заем;

• - предоставяне на парични средства на дружеството без изискване за връщане и без кореспондиращо увеличение на дяловото участие на съдружника в капитала, т.е. дарение на парични средства (финасиранае);

• - допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ.

Всеки от посочените три случая води до различни ефекти (счетоводни и данъчни):

• - в първия случай задължително се изисква за данъчни цели съдружникът/собственикът (юридическо или физическо лице), предоставил заема,  да отчете приход (доход) в размера на пазарната лихва;

• - във втория случай приходната администрация отстоява позицията, че в дружеството получило паричната помощ следва за бъде отчетен счетоводен приход от безвъзмездно финасиране (дарение)– обект на облагане по общия ред;

• - в третия случай не е налице счетоводен приход в размера на вноската, тъй като паричната вноска по аналог на заема, подлежи на връщане, като обстоятелството дали в този случай по аналог на заема задължително за данъчни цели на съдружниците, финансирали дружеството чрез вноска по чл. 134 от ТЗ следва да се формира и респ. облага (приход) доход равен на пазарна лихва или не продължава да буди спорове и все още няма еднозначен отговор.