Преминаването на имуществото на починал към неговите наследници представлява механизмът на наследяването. От момента на смъртта на наследодателя се открива и самото наследство. Притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството се включват към наследственото имущество. Чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ определя, че данъкът върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Обичайната практика е наследството да се приема като увеличаване на имуществото, но в много случаи освен наследяване на активи, биха могли да се наследят и много задължения.

Не всички права обаче на лицето са наследими. Прието е, че имуществените права и задължения са наследими, докато личните – не са. Но и тук съществуват изключения, като например авторското право, което е лично право, но въпреки това е наследимо.

Най – общо задълженията на наследодателя могат да бъдат разделени в две големи групи – задължения към държавата и общините и задължения към физически и юридически лица. 

Едноличен търговец

Според Закона за корпоративното подоходно облагане не може да се разпределя авансово като дивидент част от печалбата за текущата година. Но ограничението се отнася само за текущата година. Това не означава, че не може да се извърши подобно разпределяне на печалба от минали години като за това трябва да има изготвени решения на Общото събрание на съдружниците и съответно протоколи за тези решения. Разпределението на печалбата от минали години в рамките на текущата годината трябва да не бъде забранено с някоя клауза от Дружествения договор и евентуалното разпределение да не доведе до декапитализиране на дружеството.

Ако съдружниците решат да разпределят печалбата от минали години, трябва да се съобразят и с изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ако изплащането на дивидент за сума, която е равна или пък надхвърля ограничението от 15 000 лева според посочения Закон, то следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в Указанието (УК – 3 от 04.04.2011г.) на Министерство на финансите относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой, където е цитирано, че чл. 3, ал. 1, т.1 важи и за изплащането на дивиденти. В Указанието е даден и пример за изплащането на дивидент да съдружник на няколко части, но на обща стойност над 15 000 лева, например 30 000 лева. В този случай за всяко от плащанията трябва да има изготвен протокол – решение на съдружниците. Ако плащанията са на стойност например 10 000 лева (или друга сума, ненадхвърляща 15 000 лева), то тогава не следва изплащането на дивидента да попада в ограниченията на Закона, тъй като всяко отделно плащане е въз основа на съответни отделни решения на Общото събрание, въпреки че общата стойност на дивидента е над 15 000 лева.