Блог

Все повече навлизат в практиката договорите за предоставяне на персонал. Необходимо е обаче да се прави разграничение между този вид договори и срочните трудови договори или договорите с изпитателен срок.

Договорите за предоставяне на персонал се сключват най – вече за дейности със сезонен характер например или ако има нужда от персонал за изпълнение на определен проект. При сключването на договори за предоставяне на персонал едно предприятие предоставя на друго определен брой персонал, като предприятието, на което се предоставя персонал заплаща на предприятието, което му предоставя персонала цена на тази услуга.

От 05.12.2011г. договорите за предоставяне на персонал са регламентирани в Раздел VIII "в" “Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа” на Глава пета “Възникване и изменение на трудово правоотношение” от Кодекса на труда. В посочения раздел са дадени и дефиниции на понятията предприятие, което осигурява временна работа и предприятие – ползвател. Според т. 17 от § 1 на ДР на КТ предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.   Т. 18 от § 1 на ДР на КТ пък разяснява понятието предприятие – ползвател, като го дефинира като всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.

Публикувана в Блог

В повечето случаи при отдаване под наем на имоти, то те принадлежат на повече от едно лице. Това се води режим на съсобственост. При подобен режим е обичайна практика, съсобствениците на имота да си разпределят наема по техни съображения, а не в зависимост от това кой какъв дял има в собствеността.
Законово ще се опрем на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ползите от вещта в конкретния случай са наемите.

Ако предположим, че наемът се получава от единия собственик и за това съответно са налични нужните писмени споразумения, то това не освобождава другият собственик от подаването на декларация и внасянето на данък, т.е. не следва заключението, че само единият собственик е получил доход от наем. Чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е законовото основание за това твърдение. Според него доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.

Публикувана в Блог

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook