В темата, която ще разискваме ще обърнем особено внимание на все по – актуалния въпрос с така наречените дистанционни продажби. Според българското законодателство – Закон за данък върху добавената стойност - дистанционната продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
• стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
• стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Ако извършваната продажба е на лица, имащи ДДС регистрация в съответна държава – членка, то тогава няма да става въпрос за дистанционна продажба. В инвойса, който ще издадем на отсрещната чуждестранна фирма – членка на ЕС, не би следвало да начисляваме ДДС.