Ако длъжникът не изпълни и/или не осъществи задължението, което е поел по договора, то за него възникват вредни последици, които трябва да се поправят. Ако е налице неизпълнение на задължението, то за длъжника ще се породи ново задължение, което се изразява в това да поправи вредите, които виновно е причинил. Неизпълнението може да бъде два вида – пълно и неточно. Пълното неизпълнение настъпва, когато длъжникът не е изпълнил нищо по договора. Неточното изпълнение пък от своя страна може да бъде неизпълнение в качеството отношение или още лошо  изпълнение, изпълнение със забава или още неточно във времето и последното - частично изпълнение.

Най – напред ще засегнем темата за отговорността за вреди. Само при положение, че неизпълнението на договора се дължи на виновното поведение на длъжника, то той ще отговаря за вредите. Задължението на поправяне на вредите е последваща отговорност, която възниква, когато е нарушено задължението по договора или общото задължение на всички физически лица да не се вреди другиму. Отговорността за вредите може да бъде договорна отговорност или деликатна отговорност. Първата възниква при неизпълнение на едно облигационно отношение. Изразява се в неизпълнение на задължението, което една страна е поела по облигационен договор и съответно трябва да понесе отговорността като заплати обезщетение. Втората – деликатната отговорност – възниква, когато е нарушено общото правило да не се вреди на друг. Общото между двата вида отговорност е, че е налице виновно поведение на увреждащия и целта се изразява в едно и също – да бъдат компенсирани вредите. Различното се изразява в обема на отговорността. При договорната отговорност за вредите отговаря този, който не е изпълнил задължението поради небрежност, но е могъл да предвиди вредите. Обезщетението в този случай трябва да обхваща загубата, която е претърпяна и ползата, която е пропусната.

Обстоятелствата по прехвърлянето на вземанията и задълженията са уреждат в Глава четвърта от Закона за задълженията и договорите. В нея са описани три варианта – прехвърляне на вземане, встъпване в дълг и заместване в дълг.В първия случай – прехвърляне на вземане – се заменя кредиторът. При встъпване в дълг един, а в някои случаи, и повече длъжници встъпват заедно с настоящия длъжник. А при третия случай – заместване в дълг – бива заменен длъжникът по договора.

1. Прехвърляне на вземане

Договорът за прехвърлянето на вземане е известен още като цесия. При този договор едно вземане се прехвърля от един носител на друг такъв.

Цедент се нарича лицето, което прехвърля вземането или „старият кредитор”. Цесионер пък се нарича лицето, което поема вземането или още „новият кредитор”. При цесията, третото лице, което в случая се явява длъжникът, не участва пряко. Неговата роля се изразява в това, че след прехвърлянето, той трябва да бъде уведомен от цедента.

Цесията се явява като вид разпоредителна сделка, съответно старият кредитор трябва да разполага с разпоредителни права.

В Закона за задълженията и договорите не са изброени конкретни изисквания за формата на договора за цесия. Това предполага, че цесията може да бъде и в устна форма. Единственото условие е предписано в чл. 171 от Закона. В него се упоменава, че ако въпросното вземане е обезпечено с ипотека, то тогава вече е задължително договорът да бъде в писмен вид с нотариална заверка на подписите и вписано в Имотния регистър.