Сроковете за погасителната давност - общата по чл. 110 от ЗЗД и съкратената по чл. 111 от ЗЗД не могат да бъдат намалявани, нито продължавани по решение на страните. Изрично в чл. 113 о т ЗЗД е записано, че е недействително съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла. Погасителната давност е възможността на задълженото лице да се противопостави на иска на кредитора и на принудителното изпълнение чрез възражение за изтекла погасителна давност. Правото да се позове на погасителната давност може да се упражни само в съдебно производство. Извънсъдебно изявление за изтекла погасителна давност може да се направи, но то няма правен ефект, а по-скоро може да възпре кредитора да предяви иска си и да се натовари с разноски, след като е изправен пред опасността да бъде отхвърлен иска му. Правно значение за прекъсване на погасителната давност имат действията на кредитора, предприети по съдебен ред. Действия като писма и покани (било то и нотариални) до длъжника не прекъсват погасителната давност. Ако обаче от длъжника се върне отговор, подписан от оторизирано лице - управителят на дружеството, изпълнителният директор, че признават напълно размера на дълга - лихви и главници това изявление води до прекъсване на давността, тъй като представлява признание на вземането (чл. 116, б. ”а” от ЗЗД).