В настоящата тема ще разгледаме възможностите за данъчно третиране на ваучерите за храна, предоставяни на персонала. Най – напред законово ще се опрем изискването социалните разходи да не превишават месечния размер от 60 лева. Чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане освобождава от облагане с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице няколко условия, първото от които е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. В тази връзка следва въпросът дали размерът на ваучерите за храна трябва да бъде диференциран в зависимост от това каква длъжност заема лицето или пък броят на дните, в които е работил през месеца. Становище на ЦУ на НАП дава отговор на въпроса, като посочва, че евентуално получените придобивки, които са въз основа на положения труд и заеманата длъжност не могат да се третират като социални разходи. Те представляват в по- голяма степен фактори, които да определят допълнително стимулиране на персонала.