Преминаването на имуществото на починал към неговите наследници представлява механизмът на наследяването. От момента на смъртта на наследодателя се открива и самото наследство. Притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството се включват към наследственото имущество. Чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ определя, че данъкът върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Обичайната практика е наследството да се приема като увеличаване на имуществото, но в много случаи освен наследяване на активи, биха могли да се наследят и много задължения.

Не всички права обаче на лицето са наследими. Прието е, че имуществените права и задължения са наследими, докато личните – не са. Но и тук съществуват изключения, като например авторското право, което е лично право, но въпреки това е наследимо.

Най – общо задълженията на наследодателя могат да бъдат разделени в две големи групи – задължения към държавата и общините и задължения към физически и юридически лица. 

Едноличен търговец

Според Закона за корпоративното подоходно облагане не може да се разпределя авансово като дивидент част от печалбата за текущата година. Но ограничението се отнася само за текущата година. Това не означава, че не може да се извърши подобно разпределяне на печалба от минали години като за това трябва да има изготвени решения на Общото събрание на съдружниците и съответно протоколи за тези решения. Разпределението на печалбата от минали години в рамките на текущата годината трябва да не бъде забранено с някоя клауза от Дружествения договор и евентуалното разпределение да не доведе до декапитализиране на дружеството.

Ако съдружниците решат да разпределят печалбата от минали години, трябва да се съобразят и с изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ако изплащането на дивидент за сума, която е равна или пък надхвърля ограничението от 15 000 лева според посочения Закон, то следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в Указанието (УК – 3 от 04.04.2011г.) на Министерство на финансите относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой, където е цитирано, че чл. 3, ал. 1, т.1 важи и за изплащането на дивиденти. В Указанието е даден и пример за изплащането на дивидент да съдружник на няколко части, но на обща стойност над 15 000 лева, например 30 000 лева. В този случай за всяко от плащанията трябва да има изготвен протокол – решение на съдружниците. Ако плащанията са на стойност например 10 000 лева (или друга сума, ненадхвърляща 15 000 лева), то тогава не следва изплащането на дивидента да попада в ограниченията на Закона, тъй като всяко отделно плащане е въз основа на съответни отделни решения на Общото събрание, въпреки че общата стойност на дивидента е над 15 000 лева.

Електронен подпис

Регистрацията на фирма, независимо каква ще бъде правната й форма, трябва да започва най – напред със закупуване на електронен подпис. Електронният подпис се явява неизменен помощник и заместител на дългото чакане на гишетата за подаване на документите за регстрация на Вашата фирма. Трите най – големи доставчика на услгата електронен подпис са "Информационно обслужване" АД, "Банксервиз" АД и "Инфонотари" ЕАД. Цената на електронния подпис винаги е една и съща.

Електронният подпис ще Ви спести освен много ценно време, също така е доста разходи. Ако решите да подавате документите си за регистрацията на фирма на ръка, държавната такса ще Ви струва 110 лв. Ако обаче решите да направите това онлайн с Вашия електронен подпис, държавната такса Ви се намаля наполовина, т.е. – 55 лв.

Да предположим, че сте решили да си закупите електронен подпис. В такъв случай много важно е да знаете, че той задължително трябва да бъде личен ( т.е. на физическо лице). Ако Вашата фирма ще бъде ЕООД, то подписът съответно ще бъде на собственика, който се явява и в качеството на управител на фирмата. Ако обаче Вашата фирма ще бъде ООД и има повече от един управител, то тогава електронният подпис трябва да бъде на този управител, който ще подава всички документи по регистрацията.

Документи за учредяване на ЕООД/ООД

Следващата стъпка, която трябва да предприемете след като вече притежавате електронен подпис е да попълните Вашето заявление. Попълването на товя заявление обаче е неизменно свързано с няколко документа, които трябва предварително да сте подготвили.

Първият от тях е Учредителният акт за фирма с правна форма ЕООД (можете да изтеглите Учедителния акт от ТУК) или Дружественият договор съответно за ООД (Дружествения договор изтеглете от ТУК). В Учредителният акт / Дружественият договор се вписва основната информация, касаеща фирмата, която ще се учреди. Това са наименованието на фирмата, адресът й на управление, както и този за кореспонденция, основният предмет на дейност, размерът на капитала и т.н.

При необходимост от парични средства ООД или ЕООД може да бъде финансиран и чрез средства на съдружниците/собствениците на дружеството.

Като изключим случаите на увеличаване на основия капитал на дружеството чрез записване на нови дялови вноски, към което се пристъпва относително рядко, формите, чрез която съдружниците/собствениците на ООД/ЕООД могат да подмогнат финансово дружеството си при недостигащ паричен ресурс са:

• - заем;

• - предоставяне на парични средства на дружеството без изискване за връщане и без кореспондиращо увеличение на дяловото участие на съдружника в капитала, т.е. дарение на парични средства (финасиранае);

• - допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ.

Всеки от посочените три случая води до различни ефекти (счетоводни и данъчни):

• - в първия случай задължително се изисква за данъчни цели съдружникът/собственикът (юридическо или физическо лице), предоставил заема,  да отчете приход (доход) в размера на пазарната лихва;

• - във втория случай приходната администрация отстоява позицията, че в дружеството получило паричната помощ следва за бъде отчетен счетоводен приход от безвъзмездно финасиране (дарение)– обект на облагане по общия ред;

• - в третия случай не е налице счетоводен приход в размера на вноската, тъй като паричната вноска по аналог на заема, подлежи на връщане, като обстоятелството дали в този случай по аналог на заема задължително за данъчни цели на съдружниците, финансирали дружеството чрез вноска по чл. 134 от ТЗ следва да се формира и респ. облага (приход) доход равен на пазарна лихва или не продължава да буди спорове и все още няма еднозначен отговор.