В настоящата тема ще обърнем внимание на въпроса, свързан с правилното и законосъобразно третиране на разходите за реклама.

Да вземем за пример дадено дружество, което предоставя безплатно на своите клиенти мостри. Следва ли счетоводният разход за направата на мострите да бъде признат за данъчен по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Опирайки се на Решение на Върховния административен съд, направено по сходен въпрос, ще изразим мнението, че разходът може да бъде признат като такъв. Според същото това решение, изработването на мостри е всъщност част от целия процес на производство, той е неделима част от целия производствен процес. Мострите не представляват готов продукт и затова и нямат търговска стойност.  Представляват част от процеса по изработката на цялостното изделие и основното им предназначение се явява в това да успеят да изчистят и премахнат евентуалните проблеми и дефекти при договарянето. Мострите целят да докажат, че производителят е способен да изпълни възложена поръчка за изработка на крайното изделие и те дори са нужно условие от договарянето.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане в терминът „разходи за реклама” са включени разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Условието разходите за реклама да бъдат признати за данъчни цели е да бъде спазено изискването за документална обоснованост и както вече посочихме, да бъдат свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Тук следва законово да се насочим към чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, според който  счетоводен разход може да бъде признат за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. А по смисъла на Закона за счетоводството предприятията осъществяват своето счетоводство, само основавайки се на документи относно стопанските операции и като спазват всички изисквания за съставянето на документите си.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане не може да се разпределя авансово като дивидент част от печалбата за текущата година. Но ограничението се отнася само за текущата година. Това не означава, че не може да се извърши подобно разпределяне на печалба от минали години като за това трябва да има изготвени решения на Общото събрание на съдружниците и съответно протоколи за тези решения. Разпределението на печалбата от минали години в рамките на текущата годината трябва да не бъде забранено с някоя клауза от Дружествения договор и евентуалното разпределение да не доведе до декапитализиране на дружеството.

Ако съдружниците решат да разпределят печалбата от минали години, трябва да се съобразят и с изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ако изплащането на дивидент за сума, която е равна или пък надхвърля ограничението от 15 000 лева според посочения Закон, то следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в Указанието (УК – 3 от 04.04.2011г.) на Министерство на финансите относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой, където е цитирано, че чл. 3, ал. 1, т.1 важи и за изплащането на дивиденти. В Указанието е даден и пример за изплащането на дивидент да съдружник на няколко части, но на обща стойност над 15 000 лева, например 30 000 лева. В този случай за всяко от плащанията трябва да има изготвен протокол – решение на съдружниците. Ако плащанията са на стойност например 10 000 лева (или друга сума, ненадхвърляща 15 000 лева), то тогава не следва изплащането на дивидента да попада в ограниченията на Закона, тъй като всяко отделно плащане е въз основа на съответни отделни решения на Общото събрание, въпреки че общата стойност на дивидента е над 15 000 лева.

Трябва ли служителят да полага подписа си във ведомостта за заплати, когато получава трудовото си възнаграждение чрез платежно нареждане по банков път?

Най – напред ще се опрем на Закона за корпоративното подоходно облагане и по – специално на чл. 10, който гласи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ. Това насочва към задължението на работодателя да начислява в установените срокове трудовите възнаграждения  на служителите си във ведомостта на заплати и това да се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Погледнато документално, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството, ведомостта, която се явява документ, засягащ само дейността на предприятието, трябва да съдържа следните реквизити:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;   

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.