Блог

Според чл. 210, ал. 1 не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Но тази разпоредба е възможно да породи доста въпроси. В настоящата тема ще обърнем повече внимание на разходите за извозване на персонала и тяхното данъчно третиране.

Да предположим, че дадена фирма извозва персонала си от местоживеене до местоработата и обратно. За целта тя има нает транспорт, като фирмата, от която го е наела й издава фактура с начислен ДДС. Първият въпрос, който възниква е дали фирмата, която извозва работниците си може да ползва данъчен кредит за предоставената транспортна услуга.

Според чл. 2, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност облагаеми са доставките, които имат възмезден характер. Това означава, че ако доставката е безвъзмездна, както в случая е превоза на персонала, то тя би трябвало да се явява необлагаема с ДДС. Въпреки това не всички безвъзмездни доставки попадат извън разпоредбите на ЗДДС. Чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 цитира услугите, които въпреки безвъзмездния си характер, попадат в обхвата на Закона. Това са  предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.Но от тези две точки също има изключения, които са посочени в ал. 4 от същия член на Закона. Според нея това едно от тези изключения е именно безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

Публикувана в Блог

Онлайн търговията все по – често се избира като вариант от търговците. Но тя поражда и въпроси, на които в настоящата тема ще обърнем внимание.

За да можете да извършвате онлайн търговия, първо е необходимо да направите регистрация на фирма, регистрация на ООД или регистрация на ЕООД. За целта се подават документи, за които може да прочетете повече в раздел Регистрация на фирми.

Доста от лицата, регистрирали фирма, занимаваща се с онлайн търговия често се питат дали това прави фирмата им с по – особен статут и съответно да се поражда задължението за регистрация по ДДС. Регистрацията по  ДДС не е задължителна, освен разбира се, случаите по чл. 96 от ЗДДС. Ако става въпрос, както в повечето случаи, за онлайн продажба на стоки, то не може да се приложат разпоредбите на чл. 97а, защото той касае специална регистрация за извършвани и получавани доставки на услуги. Чл. 98 пък се отнася за дистанционните продажби на стоки, които се извършват от друга държава членка за България. Това автоматично отхвърля регистрацията по този член, ако става въпрос за онлайн търговия на стоки, извършвана от страната.

След като обаче фирмата е регистрирана по ДДС и извършва продажби на стоките си на физически лица от други страни – членки, то тогава вече говорим за дистанционни продажби по чл. 14 от ЗДДС. Това от своя страна означава, че в даден момент това може да доведе до регистрация по ДДС на фирмата в съответната държава членка, където приключва транспортът на стоките. Всяка държава – членка има свои прагове за регистрация по ДДС на чужда страна от Общността.

Публикувана в Блог

Законът за данъка върху добавената стойност в момента е определил данъчна ставка от 9 на сто, с която се облагат услугите по настаняване, предоставяни в хотели и други подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Така цитираното не визира единствено хотелиерите като лица, които следва да приложат занижената ставка от 9 %. Това води до заключението, че всички, които се явяват доставчици на така посочените услуги (а те са посочени в чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма)се третират по един и същи начин според Закона за данък върху добавената стойност при предоставянето на посочените услуги.

Или още освен хотелиерите, също така и туроператорите и други трети лица, които предлагат основни туристически услуги и услуги по настаняване могат да облагат тези услуги със занижената ставка от 9 на сто. Според § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС тези основни туристически услуги се явяват нощувките, храненето и транспортните услуги. За да бъде приложима обаче посочената ставка, трябва лицето, извършващо настаняване в туристическите обекти да разполага с посочените в чл. 40, ал. 1 или 2 от ППЗДДС документи.

Според Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01. 01. 2012 г. обаче не се допуска прилагане на ставка от 9 на сто, когато в доставката, която се оказва не присъства нощувка или пък тя е само съпътстваща доставка към други услуги, например хранене или транспорт. Посоченото Указание ни насочва към тезата, че само ако храненето и/или транспортът са тясно свързани и неделими от нощувката, може да говорим за единна услуга, която съответно да подлежи на облагане с 9% данък. За органите по приходите това обстоятелство би било постигнато при условие, че всички елементи се предлагат с обща цена и са достъпни за всички клиенти, която са я заплатили.

Публикувана в Блог

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook