При производство по ликвидация на дружество е възможно прехвърлянето на недвижим имот в полза на физическо лице. В конкретния случая ще разгледаме прехвърлянето на имущество при ликвидация на ЕООД в полза на едноличния собственик на капитала, т.е. физическо лице.

Търговският закон позволява при производство по ликвидация да се прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество в полза на собственик, ако с подобно действие не биха се увредили правата на кредиторите. Това е предписанието на чл. 268, ал. 2 от Търговския закон. Чл. 271 от закона дава другата възможност – разпределение на имуществото. След като се постигне удовлетворяване на кредиторите, останалото имущество се разпределя  между съдружниците (собственика).

Опирайки се на цитираните членове, възможностите при прехвърляне на недвижимо имущество в полза на собственик се свеждат до две:

• прехвърлянето под формата на ликвидационен дял;

• продажбата на имота при производството по ликвидация.

Съществува е още един вариант, който се свежда до дарението на имуществото преди процеса на ликвидация, но тази възможност не е сред предпочитаните.

Най – напред ще разгледаме варианта на прехвърляне на имота под формата на ликвидационен дял. Недвижимият имот заедно с недвижимото имущество, което е останало след удовлетворяване на кредиторите в процеса на ликвидация, могат да бъдат разпределени в полза на собственика. В този случай възниква разпределяне на ликвидационен дял.

Електронен подпис

Регистрацията на фирма, независимо каква ще бъде правната й форма, трябва да започва най – напред със закупуване на електронен подпис. Електронният подпис се явява неизменен помощник и заместител на дългото чакане на гишетата за подаване на документите за регстрация на Вашата фирма. Трите най – големи доставчика на услгата електронен подпис са "Информационно обслужване" АД, "Банксервиз" АД и "Инфонотари" ЕАД. Цената на електронния подпис винаги е една и съща.

Електронният подпис ще Ви спести освен много ценно време, също така е доста разходи. Ако решите да подавате документите си за регистрацията на фирма на ръка, държавната такса ще Ви струва 110 лв. Ако обаче решите да направите това онлайн с Вашия електронен подпис, държавната такса Ви се намаля наполовина, т.е. – 55 лв.

Да предположим, че сте решили да си закупите електронен подпис. В такъв случай много важно е да знаете, че той задължително трябва да бъде личен ( т.е. на физическо лице). Ако Вашата фирма ще бъде ЕООД, то подписът съответно ще бъде на собственика, който се явява и в качеството на управител на фирмата. Ако обаче Вашата фирма ще бъде ООД и има повече от един управител, то тогава електронният подпис трябва да бъде на този управител, който ще подава всички документи по регистрацията.

Документи за учредяване на ЕООД/ООД

Следващата стъпка, която трябва да предприемете след като вече притежавате електронен подпис е да попълните Вашето заявление. Попълването на товя заявление обаче е неизменно свързано с няколко документа, които трябва предварително да сте подготвили.

Първият от тях е Учредителният акт за фирма с правна форма ЕООД (можете да изтеглите Учедителния акт от ТУК) или Дружественият договор съответно за ООД (Дружествения договор изтеглете от ТУК). В Учредителният акт / Дружественият договор се вписва основната информация, касаеща фирмата, която ще се учреди. Това са наименованието на фирмата, адресът й на управление, както и този за кореспонденция, основният предмет на дейност, размерът на капитала и т.н.

Редът за условията на командироване, както и за размера на командировъчните пари се определя според Наредбата за командировките в страната. Повече внимание обаче ще отделим сега на лицата, които според същата Наредба не се считат за командировани. Чл. 6, ал.1, т.1 цитира, че за командировани не се считат лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването – това може да са например шофьори, летци, моряци и т.н. Или казано по – ясно на подобно лице не се изплащат дневни пари по командировъчна заповед, тъй като естеството на работата е свързано с постоянното пътуване на въпросното лице.

За да бъде приложимо основанието на чл. 6, ал.1, т.1 трябва лицето да отговаря на две условия. Първото е свързано с това, лицето да бъде в трудово правоотношение с дружеството, което го командирова. Това означава, че трябва да има сключен определен вид договор. Това е единственият начин да бъде доказано, че лицето е част от дружеството. Второто условие, е свързано с длъжността, на която е назначено лицето. Тя трябва да бъде вписана в сключения вече, според първото условие, договор и командировъчни, наредба за командировките в страната, собственик на ЕООД, самоосигуряващ семенно като „шофьор”, „летец” и т.н. . Това дава основание да се приеме, че постоянната работа се извършва по време на пътуване.

Един собственик, например, на ЕООД не попада в графата на коментираните по – горе лица, които са без право на дневни пари по командировъчна заповед. Това е така, тъй като собственикът не отговоря на второто условие, а именно длъжността му да бъде изрично вписана в неговия договор като „шофьор”.

Във връзка с посочения пример със собственика на едно ЕООД, ще си позволим да вмъкнем и едно друго уточнение за признаване или пък не на дневни пари за командировка. Ако едно лице е собственик в ЕООД на основание единствено вписване като управител в учредителния акт, то тогава би следвало то да не получи полагащите му се дневни пари, въпреки че не е назначен на длъжност „шофьор”. В случая ще се опрем на чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според който на едно лице може да му се изплатят дневни пари за командировка, ако то е в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или е наето от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

Ако лицето не е в трудово или друг вид наемно правоотношение с фирмата, която го командирова, то би трябвало да не изплатим дневните пари. В тази графа попада и собственикът (самоосигуряващ се) , единствено вписан като управител в учредителния акт. Това е така, защото той няма сключен нито трудов договор с фирмата, нито писмен договор за управление и контрол, нито пък граждански договор. Тоест разходите за пътуване и престой на собственикът не могат да бъдат признати.

При необходимост от парични средства ООД или ЕООД може да бъде финансиран и чрез средства на съдружниците/собствениците на дружеството.

Като изключим случаите на увеличаване на основия капитал на дружеството чрез записване на нови дялови вноски, към което се пристъпва относително рядко, формите, чрез която съдружниците/собствениците на ООД/ЕООД могат да подмогнат финансово дружеството си при недостигащ паричен ресурс са:

• - заем;

• - предоставяне на парични средства на дружеството без изискване за връщане и без кореспондиращо увеличение на дяловото участие на съдружника в капитала, т.е. дарение на парични средства (финасиранае);

• - допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ.

Всеки от посочените три случая води до различни ефекти (счетоводни и данъчни):

• - в първия случай задължително се изисква за данъчни цели съдружникът/собственикът (юридическо или физическо лице), предоставил заема,  да отчете приход (доход) в размера на пазарната лихва;

• - във втория случай приходната администрация отстоява позицията, че в дружеството получило паричната помощ следва за бъде отчетен счетоводен приход от безвъзмездно финасиране (дарение)– обект на облагане по общия ред;

• - в третия случай не е налице счетоводен приход в размера на вноската, тъй като паричната вноска по аналог на заема, подлежи на връщане, като обстоятелството дали в този случай по аналог на заема задължително за данъчни цели на съдружниците, финансирали дружеството чрез вноска по чл. 134 от ТЗ следва да се формира и респ. облага (приход) доход равен на пазарна лихва или не продължава да буди спорове и все още няма еднозначен отговор.