Според чл. 162, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, публични вземания могат да бъдат вземанията за:
- данъци, акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски;
- установени по основание и размер със закон държавни и общински такси;
- осигурителни разходи, които са извършени незаконосъобразно;
- за паричната равностойност на вещи, които са отнети в полза на държавата;
- глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
- недължимо платени суми или неправомерно получени средства по проекти и програми,които са финансирани от фондовете на Европейския съюз и други подобни вземания, които са подробно изброени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Според чл. 209, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс принудително изпълнение на публични задължения може да се предприеме въз основа на:

Един от начините за погасяване на публичните задължения е погасителната давност. Когато е възникнало публично вземане и публичният изпълнител бездейства по отношения на това вземане за определен срок по закон, то тогава е налице погасителната давност.

В чл. 168 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс е разяснено в кои  случаи публичното вземане се погасява. Това може да стане, когато е платено публичното задължение; чрез прихващане; по давност; при опрощаване; при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; след разпределение на постъпленията от осребряване на активите на юридическо лице обявено в несъстоятелност и при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

В Закона за задълженията и договорите и в данъчно - осигурителния процесуален кодекс най – пълно е представена информация за погасителното давност.