В темата, която ще разискваме ще обърнем особено внимание на все по – актуалния въпрос с така наречените дистанционни продажби. Според българското законодателство – Закон за данък върху добавената стойност - дистанционната продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
• стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
• получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
• стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Ако извършваната продажба е на лица, имащи ДДС регистрация в съответна държава – членка, то тогава няма да става въпрос за дистанционна продажба. В инвойса, който ще издадем на отсрещната чуждестранна фирма – членка на ЕС, не би следвало да начисляваме ДДС.

Бракуването на стоки не се явява данъчно събитие за целите на ДДС. При определени обстоятелства за регистрираните лица съществува задължение за начисляване на данък при бракуване на стоки. Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки (вкл. и ДМА), при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Въпросната корекция се осъществява посредством начисляване на ДДС. Важно е да се подчертае, че същата се извършва само ако е налице приспаднат данъчен кредит за бракувания актив. В противен случай бракуването на съответната стока не влече след себе си никакви последствия от гледна точка на ЗДДС.

Наличието в ЗДДС на изискването за подобни корекции на приспаднатия данъчен кредит за бракуваните стоки може да бъде обяснено с обстоятелството, че регистрираното лице е лишено от възможността да извършва облагаеми доставки с бракуваните стоки и няма да начислява ДДС за тях. Поради което законът приема, че то няма и право на приспадане на данъчен кредит за стоките. Понеже правото е вече упражнено, налага се извършването на въпросната корекция.

Корекцията на ползван данъчен кредит за бракувани стоки се извършва посредством начисляване на ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит, в данъчния период, през който е извършено бракуването.