Блог

При производство по ликвидация на дружество е възможно прехвърлянето на недвижим имот в полза на физическо лице. В конкретния случая ще разгледаме прехвърлянето на имущество при ликвидация на ЕООД в полза на едноличния собственик на капитала, т.е. физическо лице.

Търговският закон позволява при производство по ликвидация да се прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество в полза на собственик, ако с подобно действие не биха се увредили правата на кредиторите. Това е предписанието на чл. 268, ал. 2 от Търговския закон. Чл. 271 от закона дава другата възможност – разпределение на имуществото. След като се постигне удовлетворяване на кредиторите, останалото имущество се разпределя  между съдружниците (собственика).

Опирайки се на цитираните членове, възможностите при прехвърляне на недвижимо имущество в полза на собственик се свеждат до две:

  • прехвърлянето под формата на ликвидационен дял;

  • продажбата на имота при производството по ликвидация.

Съществува е още един вариант, който се свежда до дарението на имуществото преди процеса на ликвидация, но тази възможност не е сред предпочитаните.

Най – напред ще разгледаме варианта на прехвърляне на имота под формата на ликвидационен дял. Недвижимият имот заедно с недвижимото имущество, което е останало след удовлетворяване на кредиторите в процеса на ликвидация, могат да бъдат разпределени в полза на собственика. В този случай възниква разпределяне на ликвидационен дял.

Публикувана в Блог

В повечето случаи при отдаване под наем на имоти, то те принадлежат на повече от едно лице. Това се води режим на съсобственост. При подобен режим е обичайна практика, съсобствениците на имота да си разпределят наема по техни съображения, а не в зависимост от това кой какъв дял има в собствеността.
Законово ще се опрем на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ползите от вещта в конкретния случай са наемите.

Ако предположим, че наемът се получава от единия собственик и за това съответно са налични нужните писмени споразумения, то това не освобождава другият собственик от подаването на декларация и внасянето на данък, т.е. не следва заключението, че само единият собственик е получил доход от наем. Чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е законовото основание за това твърдение. Според него доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.

Публикувана в Блог

Трябва ли служителят да полага подписа си във ведомостта за заплати, когато получава трудовото си възнаграждение чрез платежно нареждане по банков път?

Най – напред ще се опрем на Закона за корпоративното подоходно облагане и по – специално на чл. 10, който гласи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ. Това насочва към задължението на работодателя да начислява в установените срокове трудовите възнаграждения  на служителите си във ведомостта на заплати и това да се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Погледнато документално, съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството, ведомостта, която се явява документ, засягащ само дейността на предприятието, трябва да съдържа следните реквизити:

1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;   

3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

4. име, фамилия и подпис на съставителя.

Публикувана в Блог

Електронен подпис

Регистрацията на фирма, независимо каква ще бъде правната й форма, трябва да започва най – напред със закупуване на електронен подпис. Електронният подпис се явява неизменен помощник и заместител на дългото чакане на гишетата за подаване на документите за регстрация на Вашата фирма. Трите най – големи доставчика на услгата електронен подпис са "Информационно обслужване" АД, "Банксервиз" АД и "Инфонотари" ЕАД. Цената на електронния подпис винаги е една и съща.

Електронният подпис ще Ви спести освен много ценно време, също така е доста разходи. Ако решите да подавате документите си за регистрацията на фирма на ръка, държавната такса ще Ви струва 110 лв. Ако обаче решите да направите това онлайн с Вашия електронен подпис, държавната такса Ви се намаля наполовина, т.е. – 55 лв.

Да предположим, че сте решили да си закупите електронен подпис. В такъв случай много важно е да знаете, че той задължително трябва да бъде личен ( т.е. на физическо лице). Ако Вашата фирма ще бъде ЕООД, то подписът съответно ще бъде на собственика, който се явява и в качеството на управител на фирмата. Ако обаче Вашата фирма ще бъде ООД и има повече от един управител, то тогава електронният подпис трябва да бъде на този управител, който ще подава всички документи по регистрацията.

Документи за учредяване на ЕООД/ООД

Следващата стъпка, която трябва да предприемете след като вече притежавате електронен подпис е да попълните Вашето заявление. Попълването на товя заявление обаче е неизменно свързано с няколко документа, които трябва предварително да сте подготвили.

Първият от тях е Учредителният акт за фирма с правна форма ЕООД (можете да изтеглите Учедителния акт от ТУК) или Дружественият договор съответно за ООД (Дружествения договор изтеглете от ТУК). В Учредителният акт / Дружественият договор се вписва основната информация, касаеща фирмата, която ще се учреди. Това са наименованието на фирмата, адресът й на управление, както и този за кореспонденция, основният предмет на дейност, размерът на капитала и т.н.

Публикувана в Блог

Свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително и роднините по сватовство - до втора степен включително. Има възможности да се признават разходите, възникнали между свързани лица. За тази цел трябва да бъдат спазени няколко условия.
Първото се отнася до взаимоотношенията между свързаните лица или по – точно до това взаимоотношенията между тях да са обичайни и за несвързани лица. Да се спрем на пример, при който съдружник в едно дружество иска да поеме издръжката на своя син при обучението му в чужбина. Ако се опрем на този пример, то може да кажем, че взаимоотношенията на тези свързани лица са обичайни и за несвързани.
Второто условие е, че взаимоотношенията трябва да са свързани с дейността на дружеството. Това означава, че ако се сключи договор за обучението чужбина, то задължително трябва обучението да бъде свързано с дейността, която извършва дружеството, което поема разходите на обучаващия се.
Третото условие е свързано с чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Той гласи, че един счетоводен разход може да се признае за данъчни цели само когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Опирайки се на това условие, трябва да знаем, че за да се признаят разходите за обучението на студента, то той трябва да предостави документ, удостоверяващ, че учи и че има разходи по обучението.

Публикувана в Блог

Записът на заповед е вид документ, с който се удостоверява задължение за плащане. Представлява формална, правна сделка. Чрез него едно лице дава на второ лице писмено обещание за изплащане на определена, предварително заета сума.
Най – ясно и пълно се дават разяснения за записа на заповед в Търговския закон.
Съдържанието на записа на заповед е посочено в чл. 535 от Търговския закон. Записа на заповед трябва да съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Тези реквизити са гаранция за валидността и действителността на съставената запис на заповед. Чл. 536, ал. 1 от Търговския закон гласи именно това, че документ, който не съдържа някои от посочените реквизити не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. А тези алинеи предвиждат вариантите, в които не е посочен падежът, мястото на плащането и мястото на издаването. Ако не е посочен падежът в записа на заповед, то той се смята за платим на предявяване. Това означава, че лицето, на което следва да се изплатят парите трябва да връчи покана за плащане на другата страна. Във вторият случай, когато не е посочено място на плащането, мястото на издаването се счита за място на плащане и за местожителство на издателя А когато няма посочено и място на издаване, то тогава за такова се счита мястото, посочено до името на издателя.

Публикувана в Блог

Редът за условията на командироване, както и за размера на командировъчните пари се определя според Наредбата за командировките в страната. Повече внимание обаче ще отделим сега на лицата, които според същата Наредба не се считат за командировани. Чл. 6, ал.1, т.1 цитира, че за командировани не се считат лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването – това може да са например шофьори, летци, моряци и т.н. Или казано по – ясно на подобно лице не се изплащат дневни пари по командировъчна заповед, тъй като естеството на работата е свързано с постоянното пътуване на въпросното лице.

За да бъде приложимо основанието на чл. 6, ал.1, т.1 трябва лицето да отговаря на две условия. Първото е свързано с това, лицето да бъде в трудово правоотношение с дружеството, което го командирова. Това означава, че трябва да има сключен определен вид договор. Това е единственият начин да бъде доказано, че лицето е част от дружеството. Второто условие, е свързано с длъжността, на която е назначено лицето. Тя трябва да бъде вписана в сключения вече, според първото условие, договор и командировъчни, наредба за командировките в страната, собственик на ЕООД, самоосигуряващ семенно като „шофьор”, „летец” и т.н. . Това дава основание да се приеме, че постоянната работа се извършва по време на пътуване.

Един собственик, например, на ЕООД не попада в графата на коментираните по – горе лица, които са без право на дневни пари по командировъчна заповед. Това е така, тъй като собственикът не отговоря на второто условие, а именно длъжността му да бъде изрично вписана в неговия договор като „шофьор”.

Във връзка с посочения пример със собственика на едно ЕООД, ще си позволим да вмъкнем и едно друго уточнение за признаване или пък не на дневни пари за командировка. Ако едно лице е собственик в ЕООД на основание единствено вписване като управител в учредителния акт, то тогава би следвало то да не получи полагащите му се дневни пари, въпреки че не е назначен на длъжност „шофьор”. В случая ще се опрем на чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според който на едно лице може да му се изплатят дневни пари за командировка, ако то е в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или е наето от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

Ако лицето не е в трудово или друг вид наемно правоотношение с фирмата, която го командирова, то би трябвало да не изплатим дневните пари. В тази графа попада и собственикът (самоосигуряващ се) , единствено вписан като управител в учредителния акт. Това е така, защото той няма сключен нито трудов договор с фирмата, нито писмен договор за управление и контрол, нито пък граждански договор. Тоест разходите за пътуване и престой на собственикът не могат да бъдат признати.

Публикувана в Блог

При ситуация на преобразуване на едно търговско дружество чрез отделяне, възникват и някои доста спорни въпроси. В известен смисъл дори се получава противоречие между българското законодателство (Закон за данъка върху добавената стойност) и европейската практика в това отношение.
За да достигнем до яснота по въпросите ще разгледаме предписанията и на Закона за данък върху добавената стойност, и на Съда на Европейския съюз.

Да започнем първо с изясняването на чл. 46, ал.1 от Закона, където са посочени възможните случаи на освободена доставка. Точка 5 от въпросния член цитира, че освободена доставка се явява сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати. Следователно се явява обстоятелството, при което не се облага с ДДС продажбата на дялове. Неизменно с това изяснение на случаите на освободена доставка трябва да свържем и чл. 113, ал. 3, т.2 от същия Закон, където пък е посочено, че фактура не се издава за доставка на финансови услуги по чл. 46. Това обаче не ни дава правото да не включим данъчната основа в дневника за продажбите и съответно – в справка-декларацията за данъка върху добавената стойност. Това е регламентирано и в чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, според който за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

Публикувана в Блог

Обстоятелствата по прехвърлянето на вземанията и задълженията са уреждат в Глава четвърта от Закона за задълженията и договорите. В нея са описани три варианта – прехвърляне на вземане, встъпване в дълг и заместване в дълг.В първия случай – прехвърляне на вземане – се заменя кредиторът. При встъпване в дълг един, а в някои случаи, и повече длъжници встъпват заедно с настоящия длъжник. А при третия случай – заместване в дълг – бива заменен длъжникът по договора.

1. Прехвърляне на вземане

Договорът за прехвърлянето на вземане е известен още като цесия. При този договор едно вземане се прехвърля от един носител на друг такъв.

Цедент се нарича лицето, което прехвърля вземането или „старият кредитор”. Цесионер пък се нарича лицето, което поема вземането или още „новият кредитор”. При цесията, третото лице, което в случая се явява длъжникът, не участва пряко. Неговата роля се изразява в това, че след прехвърлянето, той трябва да бъде уведомен от цедента.

Цесията се явява като вид разпоредителна сделка, съответно старият кредитор трябва да разполага с разпоредителни права.

В Закона за задълженията и договорите не са изброени конкретни изисквания за формата на договора за цесия. Това предполага, че цесията може да бъде и в устна форма. Единственото условие е предписано в чл. 171 от Закона. В него се упоменава, че ако въпросното вземане е обезпечено с ипотека, то тогава вече е задължително договорът да бъде в писмен вид с нотариална заверка на подписите и вписано в Имотния регистър.

Публикувана в Блог

Един от начините за погасяване на публичните задължения е погасителната давност. Когато е възникнало публично вземане и публичният изпълнител бездейства по отношения на това вземане за определен срок по закон, то тогава е налице погасителната давност.

В чл. 168 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс е разяснено в кои  случаи публичното вземане се погасява. Това може да стане, когато е платено публичното задължение; чрез прихващане; по давност; при опрощаване; при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; след разпределение на постъпленията от осребряване на активите на юридическо лице обявено в несъстоятелност и при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

В Закона за задълженията и договорите и в данъчно - осигурителния процесуален кодекс най – пълно е представена информация за погасителното давност.

Публикувана в Блог

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook