- ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
- декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски
- актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;
- постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;
- влязло в сила наказателно постановление;
- влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка;
- разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван;
- разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.
Основанието за събиране на държавните и общински публични вземания е влязъл в сила акт, чрез който е установено съответното публично вземане и който е издаден от компетентен орган, освен ако в закон не е установен друго.
Повечето от публичните вземания подлежат на принудително изпълнение, без значение дали актът, с който те са установени е обжалван или не, а както вече посочихме принудителното изпълнение става въз основа на основанията, изброени по – горе. Накратко ще се запознаем с всяко едно от тях.

1. Ревизионен акт, независимо дали е обжалван
С ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски според чл. 118, ал. 1, т.1 от ДОПК. Задълженията може да се платят и доброволно в 14-дневен срок от връчването на ревизионния акт. Принудителното изпълнение се формира след изтичането на този 14-дневен срок, освен ако изпълнението е спряно. Чл. 153 от ДОПК предписва условията за спиране изпълнението на ревизионен акт. Искане за спиране може да се направи от жалбоподателя и само за частта, която е обжалвана. Към искането за спиране се прилагат доказателства относно обезпечението, което е предоставено и което трябва да бъде в размера на главницата и лихвите (размера на обжалваното задължение).
Директорът на съответната дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” (ОУИ) разглежда искането за спиране. Той е решаващият орган според чл. 152 от ДОПК. Чл. 153, ал. 6 пък предписва, че в 7-дневен срок от връчване на искането решаващият орган трябва да се произнесе. Ако с решението на органа се отхвърля искането за спиране на изпълнението, то жалбоподателят може да обжалва това решение в 7-дневен срок пред съответния административен съд, като съдът се произнася в закрито заседание.
 Ревизионният акт по правило се връчва на ревизираното лице на адреса, който е посочен за кореспонденция. Ако не бъде намерено на този адрес, то връчването става по реда на чл. 32 от ДОПК или т. нар. връчване чрез прилагане, което се изразява в поставяне на съобщението за връчването на определено за целта място в териториалната дирекция и публикуването му в Интернет. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. Такъв вид връчване на ревизионния акт може да стане дори и без желанието и знанието на съответното лице и да изтекат и сроковете за обжалване. Затова е от особено значение адресът, който е посочен за връчване на акта да бъде актуален и правилен.

2. Декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски
Задълженото лице само начислява основата и дължимия данък или задължителни осигурителни вноски с подаването на данъчна декларация. Чл. 105 от ДОПК посочва, че задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. А въпросните данъчни задължения и осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт.
Ако не е спазен срокът в съответния закон за внасяне на задължението, то данъчната декларация подлежи на принудително изпълнение на задължението, което е вписано в нея.

3. Актовете по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК, независимо дали са обжалвани
Тези актове регламентират евентуалните допуснати грешки и евентуалните служебни корекции, както и установяване по данни от декларации.
Възможно е в подадена вече декларация да са допуснати грешки, които да се отнасят до основата за данъчно облагане или до размера на задължението. Тогава приходният орган издава акт за установяване на задължението и така извършва корекция на декларацията. Актът трябва да се съобщи на задълженото лице, като срокът за това по реда на чл. 109 от ДОПК е 5 години от изтичане на годината, в която декларацията е подадена.
В случаите, когато приходният орган установява размера на данъка, който се дължи или пък осигурителната вноска на основата на декларация, която задълженото лице е подало, то съответното задължение трябва да се плати в срока, който е предвиден в закона. Важно е да уточним, че ако например актът ни е връчен след като е изтекъл срокът, установен в закона, то трябва да вземем предвид и изчислим и лихвите за периода на забава и да внесем освен данъка, посочен в акта по чл. 106 и чл. 107, също е лихвите.
 Ако са връчени на задължените лица и задълженията не са внесени, то актовете по чл. 106 и чл. 107 са основание за принудително изпълнение.

4. Постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано
Тези постановления имат характер на индивидуални административни актове, издавани от началника на митницата, в чиито район задължението е възникнало. Закона за митниците и по-специално частта от чл. 211а до чл. 211л уреждат издаването, връчването и обжалването им. В 14 – дневен срок от връчване на постановлението, то подлежи на обжалване пред директора на Агенция „Митници”. Обжалването на постановлението обаче не спира изпълнението му. Спиране може да се поиска от длъжника, но при спазване на условията, посочени в чл. 211ж, ал. 2 и ал. 3 от Закона за митниците, които касаят искането на бъде направено едновременно с подадената жалба и към него да са представени обезпечения, както и обезпечението да бъде равно на размера на главницата и лихвата по постановлението .

5. Влязло в сила наказателно постановление
Т.нар. „наказващи органи” издават наказателните постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Това са тези органи на държавната или общинска администрация, които имат задължението, предписано им от съответния закон, да издадат наказателно постановление при установено административно нарушение и с него да наложат санкцията, която е предвидена в закона. При тази ситуация наказателното постановление ще бъде влязло в сила, без на лицето дори да бъде известно, че има издадено такова. Затова е важно при съставянето на акта за нарушение да се следи какъв адрес е посочен и ако той е грешен или непълен, да се коригира навреме.
Наказателно постановление влиза в сила, ако не бъде обжалвано в 7-дневен срок пред районния съд или ако е обжалвано и е потвърдено от съда с влязло в сила решение.
Публичният изпълнител при предприемане на действия по принудително събиране на влязло в сила наказателно постановление, няма право да иска лихви върху размера на глобата или имуществената санкция, която е наложена. Той трябва да събира само сумата, която е вписана в наказателното постановление. Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания предписва, че не се дължат лихви върху лихви и лихви върху глоби. По принцип за имуществената санкция, налагана на юридически лица и еднолични търговци не се споменава, но се извежда изводът, че лихви не се дължат върху имуществена санкция, която е наложена с наказателно постановление.

6. Влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка
Тази точка е въведена с допълнение на разпоредбите през 2007г. Може да се каже, че текстът на точката има извести неясноти, свързани с това кои точно вземания ще се събират по реда на ДОПК. Би могло обаче да се изведе заключението, че ще подлежат на събиране недължимо платени суми или неправомерно получени средства по проекти и програми, които са финансирани от фондове на Европейския съюз.

7. Разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на НОИ, независимо дали е обжалван
Въпросните актове за начет се издават на физически или юридически лица, когато те са причинили щети на държавното обществено осигуряване. Актовете се издават от контролните органи на Националния осигурителен институт. Актовете за начет се регламентират в чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. В него е посочено, че щетите, въз основа на които се издава актът за начет могат да са следствие на неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Отговорните лица могат да направят възражение в 7-дневен срок от връчването им на актовете за начет, като контролният орган трябва да се произнесе с мотивирано заключение по въпросното възражение.
Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО издава разпореждането за събиране на сумите по ревизионните актове за начет. Разпореждането подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Връчва се на лицето лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса, то се прилага процедурата по чл. 110, ал. 4 от КСО като разпореждането се поставя на определено място в териториалното поделение на НОИ, публикува се на Интернет страницата или в общината и след изтичане на 7 дни от поставянето, то се счита за връчено.
В 14-дневен срок от връчването на разпореждането за събиране на суми по акт за начет, то може да бъде обжалвано пред съответното териториално поделение на НОИ.

8. Разпореждане по чл. 211, ал. 3 от ДОПК, независимо дали е обжалвано
По реда на чл. 211, ал. 3 от ДОПК публичният изпълнител издава разпореждане за изпълнение на публично вземане, в случаите, при които на длъжника са изплатени вземания или са му предадени вещи, върху които е наложен запор.
Разпореждането се издава срещу лицето, което въпреки наложения запор изплати задължението на длъжника или му предаде вещта. Ако изплащането е направено от юридическо лице, то отговорността се носи и от управителя.
Накрая ще направим обобщението, че преди да започне едно производство по принудително изпълнение, то винаги има срок за доброволно изпълнение. След като изтече този срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител, който образува изпълнително дело, като има и задължението да изпрати на длъжника съобщение и да му даде 7-дневен срок за изпълнение на публичното задължение. Едва след като изтече седемдневния срок се пристъпва към принудителното изпълнение.
Погасяването на публичното вземане след образуването на изпълнителното дело е в последователност разноски, главница, лихва.