Блог
Неделя, 04 Януари 2015 18:22

Онлайн търговия със стоки и нейното третиране според ЗДДС

Автор: 
Оценете
(8 гласа)

Онлайн търговията все по – често се избира като вариант от търговците. Но тя поражда и въпроси, на които в настоящата тема ще обърнем внимание.

За да можете да извършвате онлайн търговия, първо е необходимо да направите регистрация на фирма, регистрация на ООД или регистрация на ЕООД. За целта се подават документи, за които може да прочетете повече в раздел Регистрация на фирми.

Доста от лицата, регистрирали фирма, занимаваща се с онлайн търговия често се питат дали това прави фирмата им с по – особен статут и съответно да се поражда задължението за регистрация по ДДС. Регистрацията по  ДДС не е задължителна, освен разбира се, случаите по чл. 96 от ЗДДС. Ако става въпрос, както в повечето случаи, за онлайн продажба на стоки, то не може да се приложат разпоредбите на чл. 97а, защото той касае специална регистрация за извършвани и получавани доставки на услуги. Чл. 98 пък се отнася за дистанционните продажби на стоки, които се извършват от друга държава членка за България. Това автоматично отхвърля регистрацията по този член, ако става въпрос за онлайн търговия на стоки, извършвана от страната.

След като обаче фирмата е регистрирана по ДДС и извършва продажби на стоките си на физически лица от други страни – членки, то тогава вече говорим за дистанционни продажби по чл. 14 от ЗДДС. Това от своя страна означава, че в даден момент това може да доведе до регистрация по ДДС на фирмата в съответната държава членка, където приключва транспортът на стоките. Всяка държава – членка има свои прагове за регистрация по ДДС на чужда страна от Общността.

Дистанционна продажба възниква, когато българска фирма извършва доставка на стоки в друга страна от Общността  за лице, нерегистрирано по ДДС в съответната страна и нямащо задължението да начисли ДДС за покупката. Това не важи за стоки, които са нови превозни средства, монтират се и/или се инсталират от или за сметка на доставчика, или са предмет на специалния ред за облагане на маржа на цената за стоките втора употреба. Дистанционната продажба обаче е облагаема за доставчика, като той начислява ставката, която е действаща в момента в страна членка, където е мястото на изпълнение на доставката. В случая, ако фирмата е българска и стоките се изпращат от България, доставчикът ще начислява 20% ставка.

В тази връзка да уточним и какво се разбира под място на изпълнение на дистанционните продажби. Това е мястото, където е установен доставчикът на стоките, т.е. това е страната, която е издала ДДС номера на доставчика. Мястото на изпълнение обаче може да се премести. Това се случва, когато извършените дистанционни продажби надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година определена сума, различа за всяка страна – членка и определяна от нейното законодателство. Има поставен праг, който важи за цялата Общност и от който се ръководи законодателството на всяка страна – членка при определяне прага на нейната територия. Този праг варира между 35 000 и 100 000 евро, като не включва ДДС, който се дължи в страната, издала данъчния номер на доставчика, както и сумата от данъчните основи на доставките на акцизни стоки. Продажбите на стоките от българската фирма на чуждестранно лице, което не е регистрирано по ДДС, ще се облагат с ДДС в размер 20 на сто. Това задължение ще важи за доставчика, докато не надвиши съответния праг за страната – членка и тогава за него ще се породи задължението да се регистрира за целите на ДДС в страната – членка и да започне да облага продажбите с действащата ставка според тяхното законодателство. Така и този данък ще се разчита не с българския, а с чуждия бюджет.  

За улеснение на българските регистрирани лица е разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ППЗДДС, която задължава лицата, извършващи дистанционна продажба на стоки да определят текущо общата сума на доставките на стоки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно и да определят за всяка от двете календарни години преди текущата сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно. По този начин лицата ще следят оборотите си от дистанционни продажби с цел да не пропуснат свое задължение да се регистрират по Закона за ДДС в друга държава членка.

Когато се извършват дистанционни продажби и се начислява данък 20%, то реквизитите във фактурата трябва да отговорят по общия ред на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, а когато българското лице се регистрира за целите на ДДС в друга държава членка се взимат предвид разпоредбите на чл. 114, ал. 2 от ЗДДС. Важно е за данъчно задължените лица да знаят, че дистанционните продажби не се отразяват във Vies-декларацията.

Когато обаче българско данъчно задължено лице извършва продажба на стоки на чужди данъчно задължени лица  или незадължени юридически лица, ще е налице вътреобщностна доставка, тъй като ще са възникнали условията на чл. 7, ал. 1 от ППЗДДС. ВОД са с място на изпълнение на територията на страната и се облагат с нулева ставка. Трябва обаче да са спазени разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, предписващ кои са необходимите документи. В тази връзка ще посочим, че ако превозът на стоките от страната до друга страна – членка се извършва от трето лице за сметка на доставчика, няма да се допусне писмено потвърждение за удостоверяване на ВОД. За това ще трябва фактура, която да е издадена от доставчика на стоките и в нея да бъде посочен номера по ДДС на получателя. Заедно с това обаче, продавачът на стоките трябва да притежава и транспортен документ (международна товарителница), която трябва да съдържа подписи, печати, дати и място на получаване.

Ако продажбата на стоките обаче се извършва за клиенти, които са извън Общността, то ще е налице износ и облагаема доставка с нулева ставка по реда на чл. 28 от ЗДДС. В тази ситуация необходимите документи, с които трябва да разполага фирмата са упоменати в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Като тук освен фактура и товарителница, трябва да се приложи и митническа декларация, която да удостоверява износа.

За доставки, които са с място на изпълнение на територията на страната, но стоките са за друга държава – членка или пък трета страна, нямат значение достигнатите обороти за регистрация за целите на ДДС в чуждата държава. Но подчертаваме, че това, както стана ясно от изложеното по – горе, не важи за дистанционните продажби.

Когато се извършва електронна продажба на стоки, трябва да се има предвид това, че данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът е получил плащането.

Прочетена 17511 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 12:53

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook