Блог
Неделя, 04 Януари 2015 18:21

Наследяване на задължения на физически лица

Автор: 
Оценете
(3 гласа)

Преминаването на имуществото на починал към неговите наследници представлява механизмът на наследяването. От момента на смъртта на наследодателя се открива и самото наследство. Притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството се включват към наследственото имущество. Чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ определя, че данъкът върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Обичайната практика е наследството да се приема като увеличаване на имуществото, но в много случаи освен наследяване на активи, биха могли да се наследят и много задължения.

Не всички права обаче на лицето са наследими. Прието е, че имуществените права и задължения са наследими, докато личните – не са. Но и тук съществуват изключения, като например авторското право, което е лично право, но въпреки това е наследимо.

Най – общо задълженията на наследодателя могат да бъдат разделени в две големи групи – задължения към държавата и общините и задължения към физически и юридически лица. 

Едноличен търговец

Да разгледаме случая, в който наследодателя е имал регистрирана фирма на Едноличен търговец. При този вариант предприятието на ЕТ съвпада с физическото лице и този фактор довежда до обстоятелството, че наследството ще включва както личното имущество, притежавано от наследодателя, така и имуществото на предприятието. Възможно е например Едноличният търговец да има регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност и след смъртта на наследодателя да се появят задължения за плащане към държавата, включващи ДДС, който например да е деклариран, но невнесен. Регистрацията по ЗДДС се прекратява със смъртта на лицето.             Чл. 111 от ЗДДС указва, че ДДС се начислява върху стойността на всички налични стоки и услуги, за които лицето, претърпяло дерегистрация е ползвало изцяло или частично данъчен кредит. И тук обаче съществуват изключения, описващи се в ал. 2 на същия чл. 111 от ЗДДС. Те се изразяват в ситуациите при смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец или при смърт но физическо лице – едноличен търговец, когато предприятието на ЕТ се поеме по наследство или завет от лице, регистрирано по ЗДДС или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта.

Друго задължение, което може да възникне след смъртта на физическо лице, което е Едноличен търговец се изразява в декларирани, но невнесени данъци по Годишната данъчна декларация, подавана от физическите лица.

Търговско дружество

Възможно е наследодателят да е участвал в търговско дружество. Тогава ще бъде налице наследяване на членствени права. Този вид наследяване се урежда още в дружествения договор или съответно устава на дружеството.

Събирателно или командитно

При персоналните дружества, каквито се явяват събирателното и командитното е прието, че дружеството се прекратява със смъртта на съдружник, но има и оставена една малка врата в тази насока. Чл. 93, т. 4 от ТЗ указва, че  събирателното дружество се прекратява ако не е уговорено друго - със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник - юридическо лице. Тук обръщаме внимание на „ако не е уговорено друго”. Това води до извода, че в дружествения договор би могло да се уговори, че дружеството не се прекратява със смъртта на някой от съдружниците. Ако обаче дружеството се прекратява със смъртта на съдружника, то за наследниците остава съответния ликвидационен дял. Ще уточним, че е много важно при наследяване на съдружник в събирателно дружество, да поемем отговорността за евентуалните задължения на дружеството. Тази отговорност има погасителна давност в размер на 5 години. Срокът на давност започва да тече от датата на прекратяване на дружеството. Ако обаче е приложен цитирания по – горе вариант, при който в дружествения договор е уговорено, че дружеството не се прекратява със смъртта на съдружник, то тогава наследниците избират дали да встъпят в дружеството или не. Ако не желаят да встъпят като съдружници, то трябва да им бъде изплатена стойността на дела и съответната печалба за времето до прекратяване.

Дружество с ограничена отговорност

Възможно е наследяването да бъде при вариант, при който наследодателят да има участие в дружество с ограничена отговорност. В дружествения договор се урежда дали наследниците имат възможност да приемат членство или не. Тук е много важно да уточним, че има разлика в дружествен дял и право на членство в търговско дружество. Чл. 125, ал. 3 от ТЗ урежда стойността на дружествения дял. В тази връзка ще посочим, че ако наследникът реше да се откаже от членство в търговското дружество, но това не означава отказ и от дружествения дял. Разбира се, наследникът има право да избира дали да участва или не в дружеството, само ако има предвидена такава възможност в дружествения договор. Ако наследодателя е упражнявал функциите на управител на дружеството, то това не означава, че правата и задълженията на управител ще преминат върху неговите наследници.

Тук ще обърнем внимание на една все по – често срещана практика при сключване на договори за банкови кредити с кредитополучател търговско дружество. Банките изискват да се гарантира изпълнението на договора от управителя на дружеството, но в качеството му на физическо лице или да встъпи като солидарен длъжник. А като солидарни длъжници много често вече участват и съдружниците. При подобна ситуация, наследниците са длъжни да поемат задълженията на наследодателя към съответната банка, тъй като въпросните задължения са поети от него в качеството му на физическо лице.

Акционерно дружество

Наследяването при акционерните дружество се свързва с наследяване на акциите в дружеството. Акционерните дружества са типични капиталови дружества, а при тях личността на участника е без значение за дружеството и затова и наследимостта на членството не се поставя под въпрос. Евентуално задължение при наследяването на акциите би могло да възникне, ако не е изплатена пълната им стойност. Търговският закон предписва, че акционерите са длъжни да правят вноски, покриващи стойността на записаните акции.

Задълженията на юридическите лица не са задължения на физическите, които участват или са участвали в съответното дружество и това обстоятелство поражда извода, че задълженията например за данъци и/или такси, както и всякакви други задължения към държавата, общината и/или доставчици не следва да бъдат наследявани от наследниците на починалия съдружник.

Единственото изключение в това отношение е при персоналните дружества, каквито се явяват събирателното и командитното. При тях може да се отговоря за задълженията на наследодателя, ако обаче няма имущество в дружеството.

Други възможни задължения, които биха могли да възникнат са например във връзка с недвижими имоти и МПС, данъци и такси, които са неплатени, както и сметки за парно, ток, вода.

Когато става въпрос за самоосигуряващи се лица, то задълженията за осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и по Закона за здравното осигуряване не се наследяват. Осигурителните вноски имат личен характер. Ако обаче наследодателят има задължения за осигурителни вноски на наети лица, то задълженията се наследяват.

Възможно е и да става въпрос за отношения по договори, в които наследодателят участва като физическо лице. Най – често тези договорни отношения са договори за заем. В този случай наследниците трябва задължително да се уверят, дали договорът е достоверен и дали има направени вноски по този договор или не. По въпроса за договорите за заем, независимо дали наследниците са в качеството на заематели и/или заемодатели, няма конкретни предписания в закон, както и конкретно становище на приходните органи. Но в качеството на наследници, те би трябвало да декларират евентуално наличните сключени договори за заем, ако те попадат в обхвата на чл. 50, ал.1, т. 5 от ЗДДФЛ.

Както вече казахме при наследяването, наследниците наследяват както активите, така и пасивите на наследодателя. Но ако наследството носи прекалено много задължения, то има вариант наследниците да ограничат своята отговорност. Това е възможно по два начина – отказ от наследството или приемане на наследството по опис. 

Прието веднъж, наследството не може да се отказва. Затова, ако наследникът иска да се откаже от наследството, трябва да направи това в писмено заявление. Заявлението се вписва в специална книга в районния съд по мястото на откриване на наследството и въпреки че няма изрична разпоредба за нотариална заверка, то тя е необходима. Ако е направен отказ от наследство, то се губи възможността да бъде оттеглен отказът. Затова отказът от наследство трябва да бъде добре обмислено действие и дори се препоръчва консултацията с юрист по този въпрос.

Другата възможност за наследниците е приемането на наследството по опис. При приемането на наследството по опис, наследникът отговаря само до размера на полученото наследство. Това е предписанието на чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството.

Чл. 61 от Закона за наследството пък предписва процедурата по приемането на наследството по опис. Тя следва да се извърши в срок от три месеца откакто наследникът е разбрал, че наследството е открито. Процедурата, също като при отказът, се извършва по местооткриването на наследството пред районния съдия. Ако наследникът приеме наследството по опис, то до пет години от приемането не може да отчуждава недвижимите имущества, а движимите – до три години. Само с разрешение на съответния районен съдия може да отчуждава имуществото, в противен случай отговоря неограничено за задълженията на наследодателя.

Прочетена 7872 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 12:55

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook