Възможни са няколко варианта на предоставяне на персонал, които следва да бъдат третирани и в зависимост от разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ. При първият вариант чуждестранно лице предоставя чрез договор персонал на българска фирма, която извършва своята дейност на територията на страната. Вторият възможен вариант е на предоставяне на персонал от страна на българска фирма на фирма с чужд произход, чиято дейност се извършва извън страната. При третия случай – българска фирма предоставя персонал чрез сключен договор на друга българска фирма.

 В настоящата тема ще обърнем повече внимание на първия цитиран вариант – този, при който чуждестранно лице предоставя на българска фирма персонал чрез сключен договор.

Преди да засегнем темата ще направим разграничение от посочения вид договори с договори, при които чуждестранно лице извършва определени услуги за българско дружество. Такива услуги би следвало да се третират по – скоро като консултантски услуги или в зависимост от характера на дейността – образователни, инженерни и т.н. услуги.

Затова в Указание № 24-00-9 от 18. 04. 2008 г. на Изпълнителния Директор на НАП е регламентирано, че при договорите за предоставяне на персонал следва да са изпълнени следните критерии:

• Контролът, който се изпълнява върху трудовите задължения трябва да бъде от страна на предприятието – ползвател, т.е. предприятието, на което се предоставя персонал. Посоченият контрол се изразява в поставянето на задачи, определянето на работата, водене но отчетност и т.н.;

• Другата важна страна се изразява в това, че предприятието – получател на персонала извършва своята собствена дейност. Заради това и дейностите, които са извършени от персонала се считат за извършени от предприятието, което получава услугата за предоставяне на персонал.

Важно обстоятелство, което трябва да се посочи в случая е и формирането на възнаграждението по договора. При договорите за предоставяне на персонал възнаграждението, което получава чуждестранното лице е на база преди всичко трудовите възнаграждения на лицата, които са наети и печалбата се изчислява като процент от тези възнаграждения. Докато например, когато става въпрос за консултантска услуга, то възнаграждението се базира на други фактори, които не са свързани с възнаграждението на лицето за труда, който полагат.

Следва да обърнем внимание и на данъчното третиране от гледна точна на ЗКПО. Тук възникват няколко съществени въпроса, един от които засяга признаването или не на счетоводните разходи от лицето, ползвател на услугата за предоставянето на персонал. Както във всеки друг случай, разходите ще бъдат признати, ако са документално обосновани и ако не става въпрос за свързани лица по смисъла на т. 3 от § 1 на ДР на ДОПК, във връзка с т. 13 от § 1 на ДР на ЗКПО

            Друг съществен въпрос, засяга темата с евентуалното на формиране място на стопанска дейност в България от страна на чуждестранното лице, предоставило персонала, в случай че сключеният договор за предоставяне на персонал е над 6 месеца. Отговорът, който приходните органи дават чрез Указание № 24-00-9 от 18. 04. 2008 г. на Изпълнителния Директор на НАП е, че не е възможно, поради факта, че резултатите от труда, положил персонала възникват за предприятието – ползвател. Ако става въпрос за договор за услуга, например консултантска, както бе описано по – горе, то тогава вече, ако дейността се извършва повече от 6 месеца, чуждестранното лице може да формира място на територията на страната. При сключените договори за предоставяне на персонал не се дължи и данък при източника по реда на ЗКПО, тъй като чуждестранните лица, които нямат място на дейност в страната се облагат само за доходи от източници в България.

            Относно данъчното третиране от гледна точка на ЗДДФЛ, следва да посочим, че доходите от труд, който е положен на територията на страната, се водят според ЗДДФЛ от източник на Република България. Затова съгласно Законът, те подлежат на облагане, независимо че мястото им на изплащане не е в страната.

Според трудовото право, работодател на лицата е чуждестранното лице, докато според ЗДДФЛ качеството на работодател се изпълнява от страна на предприятието – ползвател. Това довежда до заключението, че облагането за периода, в който пребивават в страната чуждестранни физически лица по договор за предоставяне на персонал и облагането на местните физически лица, наети чрез трудов договор по Кодекса на труда са аналогични. Следва изводът, че доходът подлежи на авансово облагане всеки месец. Месечният облагаем доход се формира на база брутния доход, който е посочен във ведомостта за заплати, която чуждестранното дружество трябва да е предоставило на българското, което е ползвател на персонала. Ако на лицата се предоставят например и жилища, то те също трябва да бъдат включени в месечното възнаграждение според равностойността им в български лева. От получения брутен облагаем доход преди да бъде обложен с данък от 10%, могат да бъдат приспаднати личните осигурителни вноски. Тук ще посочим, че според на Указание на НАП № 24-00-9 от 18.04.2008 г. относно задължителното осигуряване на т.н. договори за осигуряване на персонал спрямо чуждестранните работници, които полагат труд на територията на страната, поначало приложимо ще е българското осигурително законодателство. След като е налице формирана месечна данъчна основа, то се извършва облагане с данък 10%, като данъкът се внася по реда, по който се внася и за местните физически лица – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

 Накрая да обърнем внимание и на преизчислението на годишния данък за лицата, които към края на годината все още работят в страната. Предприятието – ползвател трябва да им издаде служебни бележки по  общия ред на ЗДДФЛ и е длъжно да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За лицата обаче, които в края на годината не работят в България, българското предприятие няма никакъв законов ангажимент, като чуждестранните лица сами трябва да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.