Блог
Четвъртък, 12 Март 2015 18:19

Третиране на социалните разходи, предоставени в натура -доброволни застраховки и застраховки „Живот”

Автор: 
Оценете
(4 гласа)

Социалните разходи в натура са един малко по – различен вид разходи и ще им отделим самостоятелна тема. За да бъдат определени като социални разходи в натура и да могат се освободят от облагане с данък според ЗКПО, тези разходи трябва да бъдат вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот”, разходите за ваучери за храна и разходи за транспорт на работници и лица на договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно.
Изброените придобивки са освободени от облагане с данък и по реда на ЗДДФЛ.
Според чл. 208 от Закона за корпоративното подоходно облагане, социалните разходи за вноски за допълнително доброволно и доброволно здравно осигуряване, както и за застраховки „Живот” в размер до 60 лева месечно не се облагат с данък. Това е възможно само, ако данъчно задължените лица нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към момента, в който е извършен разхода.
Прилагайки разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ, те не следва да се включват и в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Нека най – напред да обърнем внимание на това какво следва да се разбира за целите на ЗКПО като допълнително доброволно, доброволно здравно осигуряване и застраховка „Живот”.

 В т. 53, т. 54 и т. 55 от § 1 на ДР на ЗКПО се посочва, че за целите на ЗКПО, за посочените понятия се взимат предвид дефинициите, дадени от т. 12 -14 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ.
Т. 12 от §1 на ДР на ЗДДФЛ дава дефиницията на допълнително доброволно осигуряване, като чрез посочената точка законодателството дава преференциален режим на:
- Договорите за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, които са сключени с доброволни фондове, по реда на КСО;
- Договори за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, които са сключени с пенсионни фондове, чиято дейност се извършва в страни от Европейския съюз или Европейското икономическо пространство.
Т. 13 от §1 на ДР на ЗДДФЛ разисква доброволното здравно осигуряване и с извода е, че с преференциален режим се ползват договори за доброволно здравно осигуряване, които са сключени освен с доброволни фондове, лицензирани по реда на ЗЗО, а и тези, сключени с институции, които извършват дейност по доброволно и/или допълнително здравно застраховане в страни от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Тук е важно обстоятелството, че подобни договори могат да се третират преференциално, само ако са сключени с институция в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Здравните застраховки със застрахователни дружества от страната не се третират преференциално. Такова третиране имат само здравните доброволни застраховки.

В т. 14 от §1 на ДР на ЗДДФЛ ни насочва към извода, че с преференциален режим се третират не само договорите за застраховки „Живот”, които са сключени със застрахователни дружества от страната, но и тези, сключени със застрахователи, чието седалище е в държава – членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Важно е, обаче да се обърне внимание на това, че при сключените договори с български застрахователни дружества, с преференциално третиране се ползват само тези, посочени в раздел I, т. 1 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането. А това са именно застраховка "Живот" с покритие на рисковете "смърт" или "доживяване на определена възраст", или "доживяване на определена възраст или по-ранна смърт", също така и застраховка за пенсия или рента, включваща спестовна част и задължение за еднократни или периодични плащания и застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд.
От описаното следва заключението, че със специално третиране се ползват само договорите за застраховка „Живот”, но не и този за застраховка „Злополука”, без значение че и те имат характер на договори срещу събития, свързани с живота на въпросното лице. Без специално третиране са и застраховките „Заболяване”.
Имайки предвид това, че не влизат в обхвата застраховките „Злополука” и „Заболяване”, следва да обърнем по – специално внимание на така наречените застраховки „Живот” със смесено покритие. Такива сключени договори могат да бъдат тези, които освен за застраховка „Живот”, имат включени в тях и покрития за смърт вследствие на злополука, трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука или заболяване, временна неработоспособност вследствие на злополука или заболяване, невъзможност за упражняване на професия или занаят вследствие на телесно увреждане, хоспитализация, тежки заболявания и медицински разходи.
В много от случаите допълнителните покрития като тези например за медицински разноски, са включени в общата сума в договора и не се разграничават по никакъв начин от застрахователната премия на застраховката „Живот”. Това би могло да доведе до обстоятелството тези застраховки със смесено покритие да не се третират преференциално, независимо че в общия случая се разглеждат като застраховка „Живот”. За разяснение ще се опрем на тълкуване на органите по приходите - Писмо № 24-34-512 от 30. 11. 2007 г. на ЦУ на НАП. В него ясно се посочва, че с данъчно облекчение могат да се ползват само застраховките, посочени в раздел І, т. 1 и 3 от Приложение № 1 на КЗ, а именно Застраховка "Живот" и рента и застраховка „Живот”. Възможно е и смесена застраховка „Живот” да се ползва с данъчно облекчение, но само при положение че допълнителните покрития, включени в договора са изброени отделно и на са част от общата сума. В такъв случая застрахователната премия по основната застраховка „Живот” ще подлежи на преференциално третиране, а допълнителните покрития ще се обложат по общия ред с данък 10 на сто.
Както вече казахме, според чл. 208 от ЗКПО, социалните разходи за вноски за допълнително доброволно и доброволно здравно осигуряване, както и за застраховки „Живот” в размер до 60 лева месечно не се облагат с данък. Сега ще обърнем и малко повече внимание на условието разходите да бъдат в размер на 60 лева месечно.
Във връзка с това ограничение ще отбележим няколко важни момента. Първо, според чл. 11 от ЗКПО, застраховките, които имат характер на задължителни по силата на нормативен акт се признават изцяло за разход за дейността. А посоченото ограничение до 60 лева месечно се взима предвид за цялата сума на направените разходи по всички видове застраховки, а за отделните застраховки. Онагледено с пример, това означава, че ако на един служител се направи доброволна здравна осигуровка за сумата от 50 лева и например доброволна пенсионна отново за сумата от 50 лева, то общата сума на двете застраховки става в размер на 100 лева месечно и от тази сума, освободени от облагане ще бъдат само посочените в чл. 208 от ЗКПО 60 лева, а останалите 40 лева ще подлежат на облагане с данък 10%. В случая е важно да се има предвид и това, че ограничението от 60 лева се отнася за всяко наето лице поотделно.
Чл. 208 дава и условието, че сумата от 60 лева месечно ще подлежи на преференциално третиране, само ако данъчно задълженото лице няма публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към момента на извършване на разходите. Ако съществуват такива задължения, то начислените вноски (премии) ще бъдат обложени с данък 10 но сто по общия ред. Не би следвало обаче да се дължи данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, тъй като посочените разходи в качеството на социални придобивки вече са обложени с данък 10% при работодателя (чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ). Тук е важно да отбележим, че става въпрос за публични задължения, които не са уредени в съответния срок. Това не означава, че ако например съществува задължение, на което е указан 14-дневен срок за доброволно плащане от връчването на акта, и задължението е платено в този срок, то не се губи правото за преференциално третиране на вноските.
Накрая ще обърнем внимание и на осигурителните вноски върху социалните разходи за вноски за доброволно осигуряване и животозастраховане. Върху средствата, които са предоставени за сметка на социалните разходи за вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация не се начисляват и внасят осигурителни вноски. Това гласи разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. А според чл. 40, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, за тях не се дължат и здравни осигуровки.
Въз основа на чл. 2а от същата Наредба, осигурителни вноски не трябва да се начисляват и внасят само върху разходи за застраховки, които са определени с нормативен акт като задължителни.

Прочетена 5907 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:00

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook