Нека най – напред да обърнем внимание на обстоятелството, че разходът от липси няма да бъде признат за данъчни цели, тъй като кражбата не е непреодолима сила. Трябва да бъде направено данъчно преобразуване, тъй като разходите няма да бъдат признати за данъчни цели. Разходите до момента на отписване на актива се признават за данъчни цели. Активът ще бъде отписан в началото на месеца, през който е отписан от САПл. Това смятаме, че трябва да стане към момента на установяване на липсата, а този момент съвпада с момента на уведомяване на МВР, че е установена липса. При това положение липсващият актив се трансформира във вземане. Едва когато МВР прекрати издирването на актива може да се отчете като разход по повод липса на актив и може да се извърши данъчно преобразуване.
Данъчното преобразуване е задължително и допълнително. Първото се прилага във всички случаи на липси на дълготрайни активи, а второто – в случаите, в които данъчната стойност на дълготрайния амортизируем актив е по-малка или равна на счетоводната балансова стойност.
Най – напред ще разгледаме задължителното преобразуване. В Данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в увеличение за 2012г. ще бъдат посочени следните стойности. За Годишни счетоводни разходи за амортизация – 3000 лева при първия посочен вариант с норма 30% и 2500 лева при втория посочен вариант с норма 25%. За Разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи с изключение на материални запаси – 4000 лева / 5000 лева, съответно за първия и за втория вариант, и Разход за данък по чл. 79, ал.3 от ЗДДС – 1600 лева.
В частта за намаление в Данъчната декларация на р. Годишни данъчни амортизации трябва да се посочи 2750 лева. Това е така, тъй като по реда на чл. 54, ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава, т.е. не се посочват счетоводните амортизации, а данъчните, които в случая обхващат 11, а не 12 месеца. На р. Приходи, възникнали по повод на непризнати по чл. 28 от ЗКПО липси и брак на активи през 2012г. трябва да бъде посочена стойност 0.00 лева, тъй като застрахователното обезщетение е получено през 2013г. Затова през 2013 г- на този ред ще бъде посочена сумата от 1000 лева.
При допълнителното преобразуване трябва предварително да сме проверили съотношението между данъчната и счетоводната балансова стойност на актива и то следва да се извърши само ако данъчната стойност на актива е по-малка или равна на счетоводната балансова стойност.
Да вземем предвид стойностите по зададените по – горе примери. При първия вариант данъчната стойност на актива - 4250 лева - е по – голяма от счетоводната балансова стойност – 4000 лева. По реда на чл. 66, ал. 3, т. 1 от ЗКПО в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2, а именно счетоводният финансов резултат не се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива и не се намалява с данъчната стойност на актива и съответно не се прави т.нар. допълнително преобразуване.
При втория вариант обаче данъчна стойност на отписаните активи от данъчния амортизационен план – 4250 лева е по – малка от счетоводната балансова стойност – 5000 лева. Затова и трябва да се приложи допълнителното преобразуване.
В Данъчната декларация за 2012г. или по – точно в увеличение за 2012г. на р. 29 Счетоводна балансова стойност на отписаните активи от счетоводния амортизационен план следва да са посочи 5000 лева. Това е така, защото според чл. 66, ал. 1 от ЗКПО, когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.
В частта Намаление през 2012г., на р. 24 Данъчна стойност на отписаните активи от данъчния амортизационен план трябва да бъде записана стойността от 4250 лева или това е още данъчна стойност на отписания актив. За това се опираме на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО, според който при отписване на актива от данъчния амортизационен план, за определяне на данъчния финансов резултат, то счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.
Накрая ще обърнем внимание и на един по – особен, но все по – често срещан вариант на липса на актив и той е кражба на актив, който е придобит при условията на финансов лизинг. Тук ще се позовем на тълкуване на органите по приходите с писмо № 24-32-320 от 31.01.2008 г. на ЦУ на НАП. Накратко ще посочим основните моменти, засегнати в него и засягащи осчетоводяването при подобен случай.
Първо, когато се установи липсата на актива, а за такъв би трябвало да се счете моментът на уведомяване на МВР, то той трябва да се отпише от счетоводния амортизационен план, а в началото на същия този месец – да се отпише и от данъчния амортизационен план. От тогава се преустановява начисляването на данъчна амортизация, като тази данъчна амортизация, която е начислена до момент, в който е установена липсата се признава за данъчни цели. В годината, когато активът е отписан, трябва да се провери дали счетоводната балансова стойност е по – висока от данъчната и ако това е така трябва да се направи допълнително преобразуване. Както разяснихме счетоводната балансова стойност следва да се посочи в увеличение, а данъчната - в намаление в Справка № 2 - Преобразуване на счетоводния финансов резултат от Приложение № 2 на Данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Когато издирването на извършителя се преустанови и той не се открие, следва да бъде закрита сметката, която отразява задължението по лизинга и да се уредят взаимоотношенията с лизингодателя. Ако сметката, която закриваме приключи с дебитно салдо, счетоводният разход, който е отчетен няма да бъде признат за данъчни цели и затова трябва да се посочи в р.11 “Разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи с изключение на материални запаси” в Колона А от Справка № 2 - Преобразуване на счетоводния финансов резултат от Приложение № 2 на Данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Ако обаче сметката приключи с кредитно салдо, то приходът няма да се признае за данъчни цели съответно ще бъде посочен в намаление, но само ако има наличие на посочен разход по повод актива, който липсва, посочен съответно в увеличение по реда на чл. 28 от ЗКПО. Ако имаме разход във връзка с подлежащ на възстановяване данъчен кредит, то той няма да бъде признат за данъчни цели за годината на отчитането му и трябва да бъде записан на р.13 – Разход за данък по чл. 79, ал.3 от ЗДДС в Колона А от Справка № 2 - Преобразуване на счетоводния финансов резултат от Приложение № 2 на Данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Възможно е откраднатият актив обаче да бъде открит, т.е. върнат. Тогава според приходните органи, активът трябва да бъде въведен в данъчния амортизационен план отново и то с характер на новопридобит актив, ако отговаря на критериите в чл. 50 от ЗКПО за признаване на данъчни дълготрайни материални активи. С това начисляването на данъчната амортизация ще започне от началото на месеца, през който е въведен актива в експлоатация или от началото на следващия месец. При тази ситуация на възстановяване правото на притежаване върху актива и съответно признаването му повторно като актив, то за дружеството ще възникнат счетоводни приходи, които ще са равни на справедливата стойност на актива. Това трябва да се отрази като се намали счетоводният финансова резултат с отчетените счетоводни приходи да размера на непризнатите разходи от липсата на актива през предходния период или накратко – до размера на сумата на счетоводната балансова стойност и респ. възстановеният данъчен кредит, които са посочени в увеличение. Това преобразуване е по реда на чл. 29 от ЗКПО, който дава предписанието, че не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28 от ЗКПО.
