Приходните органи събират информация освен от проверяваното физическо лице, в много случаи и от различни институции като например Агенция по вписванията  - за притежаваните имоти и за извършваните сделки с имоти, до банки - за информация за сметки, до КАТ – за моторни превозни средства, притежавани от лицето или за сделки с такива. Правят се също така проверки за пътуванията на лицето в чужбина, запитвания за платени местни данъци и такси към общината.

Проверяваното лице трябва да събере възможно най – много доказателства  и възможно най – точна информация. Добър и дори желателен вариант е лицето да представи информация и извън периода на ревизията, тъй като получените доходи всъщност указват началното салдо на лицето.

Един от най – лесно доказваните доходи са тези, получени от трудови правоотношения. Те имат и най – голяма тежест. По – трудно обаче ще бъде за проверяваното лице да докаже това, че е имал възможността да спестява от тези доходи. Важно е да се знае, че се обръща внимание и на получените дневни командировъчни пари.

Друг често срещан вариант за получени доходи е чрез граждански договори. Те също могат да се докажат лесно като се представят пред органите по приходите договорът и сметките за изплатени суми, както и данъчната декларация, с която е деклариран полученият доход. Възможно е да не е платен данъкът, дължим по декларация и тогава дължимата сума ще бъде освен данъкът, също и начислените лихви.

Да предположим, че заповедта за ревизия е връчена на 01.06.2013 г. и едва след тази дата лицето подаде декларация за получен доход например за 2010 г. Както вече казахме, лицето ще трябва да плати и дължимият данък, и начислените лихви за периода. Освен това, според чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, на лицето ще бъде наложена глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Средства от получени дивиденти от участие в търговско дружество също трябва да се докажат при евентуална проверка. Това става чрез представяне на протокола за разпределяне на печалбата и други документални доказателства за получения дивидент. Средствата могат да са и от дейност като едноличен търговец и патентна дейност.

Получените доходи на физическото лице могат да бъдат и от дарения. Най – често като доказателство се представя сключеният договор за дарение между роднини. Чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите дава предписанието дарението на движимо имущество да става в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Парите, които се даряват следва да са предадени, това означава, че ако договорът за дарение не с нотариално заверени подписи, то трябва да се съдържа изрично изявление, че парите са предадени от дарителя на надарения.

Най – често срещаните дарения са тези от роднини, затова и ще се спрем по – обстойно на тях. Трябва да се знае, че ако например има дарение от близки родственици, то приходните органи им правят проверка и на тях с цел да се докаже, че разполагат или са разполагали със средствата, за да ги дарят.

Да предположим, че родителите на проверяваното лице са земеделски производители и през годините редовно са подавали годишни декларации, посочвали са дохода, който са придобили чрез продажбата на продукция. В такъв случай, проверяващите органи се опират на подаваните годишни данъчни декларации. Но имат и правото да продължат с проверките, за да установят реален ли е декларираният доход, например могат да проверят дали има наета земя, собствена такава или пък техника за обработване на земята и продукцията.  Ако се стигне да такива проверки и не се установи по никакъв начин, че в действителност се извършва дейност на земеделски производител, то органите няма да приемат подаваните годишни декларации за доказателство за дарението.

Дарението може да бъде и от продадено наследство или реституирано имущество. При такава ситуация е възможно да се получат в известена степен неприятности при доказването. Причината е, че сключването на сделки с недвижими имоти, често става не на реалната продажна цена, а на цена, близка до данъчната оценка, за да може да се спести дължимият местен данък. Затова и доказването на сделката ще бъде трудно.

Ще обърнем внимание и на договорите за заем и по – специално тяхното приложение по отношение доказване на получени доходи. По принцип заемът не представлява доход, но може да се приеме, че чрез получен заем лицето обосновава извършени разходи за определен период от време. Заради това се наложиха някои промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В чл. 50, ал. 1, т. 5 е  указано, че получените/предоставените парични заеми се декларират от физическите лица като подават годишна данъчна декларация за:

• непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;

• непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

Невинаги обаче органите по приходите признават сключения договор за заем. Основният им аргумент е, че датата на договора не може да се счете за достоверна. Това са поражда от идеята, че може договорът да е сключен специално за ревизията, за да може проверяваното лице да  обоснове по някакъв начин извършени от него разходи. Няма изискване договорите за заем да бъдат сключвани със заверка от нотариус и поради това проверяващите органи не считат датата за достоверна. Възможност при подобен вариант да се докаже реално сключения договор е ревизионен акт. Или по – конкретно става въпрос за ревизия на лицето, предоставило заема. Ако при ревизията, органите по приходите са отчели наличието на конкретния договор за заем, то този ревизионен акт може и трябва да се използва като доказателство при ревизията на лицето, получило заема.

Възможно е на договора за заем да е направено нотариално заверено копие и в такъв случай датата, на която е направено копието се счита за достоверна. Друг вариант на доказване на сключения договор може да бъде например посочването му в някаква официална кореспонденция с държавни органи и/или институции.

В заключение ще кажем, че при извършване на една подобна ревизия за установяване доходите и разходите на едно физическо лице, то ще  трябва въпросното лице да разполага с максимално повече доказателства и документи, които да предостави на проверяващите органи. Необходими са дори доказателства за началното салдо на разполагаемия доход, т.е. документи за това по какъв начин е достигнато това начално салдо.