Блог
Неделя, 26 Април 2015 11:25

Данъчно третиране на социалните разходи

Автор: 
Оценете
(2 гласа)

В настоящата тема ще разгледаме възможностите за данъчно третиране на ваучерите за храна, предоставяни на персонала. Най – напред законово ще се опрем изискването социалните разходи да не превишават месечния размер от 60 лева. Чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане освобождава от облагане с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице няколко условия, първото от които е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. В тази връзка следва въпросът дали размерът на ваучерите за храна трябва да бъде диференциран в зависимост от това каква длъжност заема лицето или пък броят на дните, в които е работил през месеца. Становище на ЦУ на НАП дава отговор на въпроса, като посочва, че евентуално получените придобивки, които са въз основа на положения труд и заеманата длъжност не могат да се третират като социални разходи. Те представляват в по- голяма степен фактори, които да определят допълнително стимулиране на персонала.

Една от характеристиките на социалните разходи е, че те не могат да бъдат свързани с положения труд и не се ръководят от престацията на работната сила. Затова и не са в зависимост от заеманата позиция на лицето и не би било допустимо размерът на придобивките, които получават в случая под формата на ваучери за храна да се ръководи от постигнатите трудови резултати. Ако се взимат предвид длъжностите на лицата, за да се определи стойността на ваучерите, то няма да бъдат изпълнени условията на чл. 209 от ЗКПО, свързани пък от своя страна с дефиницията на „социални разходи” по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според която за социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Изводът е, че ако стойността на предоставените ваучери за храна се определя въз основа на постигнатите резултати, то не можем да говорим за социални разходи и съответно разходите няма да бъдат признати за данъчни цели, защото няма да бъдат свързани с дейността. Всичко това довежда и до обстоятелството, че същите тези разходи следва да бъдат облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.

Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски постановява, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Но в конкретния случай ваучерите подлежат на социално и здравно осигуряване по общия ред на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, защото както вече разяснихме в така посочената ситуация, те не представляват социални разходи.

Ако дружество предостави ваучери за храна на лица, които се ползват с отпуск по майчинство, неплатен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност, то следва ли разходите да се облагат с данък. Тук становището на органите по приходите е изразено в не едно и две писма. Социални разходи в размер до 60 лв. месечно под формата на ваучери за храна не се облагат с данък, дори ако се предоставят на лица, ползващи платен или неплатен отпуск, отпуск по болест, отпуск за бременност и раждане и отпуск за отглеждане на дете. Трябва обаче да бъдат спазени всички останали изисквания – тези на чл. 204, т. 2, б „б”, чл. 209 и т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО. Освен това изискването за документална обоснованост също трябва да бъде сред основните и спазени.

Едно от изискванията за признаване на посочените разходи като социални е договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Ако по решение на ръководството на дружество, предоставящо ваучери за храна в размер на 60 лева месечно на наето лице, се прецени, че за да се запазят работните места, то ще се намали работното време, ще имаме ли основание да твърдим, че основното месечно възнаграждение не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение за предходните три месеца. За този въпрос отново органите по приходите са предоставили становището си. То е, че дори да има сключено допълнително споразумение към основния трудов договор на лицето, стига основното месечно възнаграждение да не се променя, то тогава ще сме спазили изискването на цитирания чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.Ако обаче с допълнителното споразумение се промени и договореното основно възнаграждение, дружеството няма да има основанието да ползва освобождаването с данък върху разходите.

За да е налице признаването на ваучерите за храна като социален разход, трябва да бъде спазено и изискването те да бъдат реално получени, т.е. работодателят да притежава ваучерите и да ги е отчел като увеличение на паричните си средства. Само в такъв случай работодателят може действително да предостави ваучерите на наетите лица и да ги начисли като текущ социален разход. Затова ако например се отчетат в един месец ваучери за храна на стойоност 40 лева, а в следващия пореден месец се отчетат 80 лева, като превишението от 20 лева от тези 80 се отнася за предходния месец, когато са отчетени 40 лева, то нямаме основание тези 20 лева да ги отнесем за предходния месец.Затова те следа да се обложат с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2, буква „б" от ЗКПО.

Накрая ще обърнем внимание и на друг актуален въпрос, вълнуващ работодателите, предоставящи ваучери за храна. Става въпрос за едновременното предоставяне на определени работници ваучери за храна и безплатна храна по реда на Наредба № 11 от 21.12. 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Тук приходните органи излизат със становището, че двете обстоятелства са напълно независими едно от друго, основават се на различни законови разпоредби затова е нормативно допустимо определени работници да получават едновременно ваучери за храна и безплатна храна. Единственото уточнение, което ще направим в конкретно посочения случай е, че според цитираната Наредба № 11 от 21.12. 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, безплатната храна се раздава само на определени лица, които осъществяват трудова дейност, при условията и реда, описани в наредбата, докато ваучерите за храна би следвало да получават всички работници, тъй като основно изискване на социалните разходи според т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО е да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

Прочетена 5455 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:08

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook