Блог
Вторник, 28 Април 2015 18:13

Данъчно третиране на туристическите услуги според ЗДДС и Указание на министъра на финансите

Автор: 
Оценете
(6 гласа)

Законът за данъка върху добавената стойност в момента е определил данъчна ставка от 9 на сто, с която се облагат услугите по настаняване, предоставяни в хотели и други подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Така цитираното не визира единствено хотелиерите като лица, които следва да приложат занижената ставка от 9 %. Това води до заключението, че всички, които се явяват доставчици на така посочените услуги (а те са посочени в чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма)се третират по един и същи начин според Закона за данък върху добавената стойност при предоставянето на посочените услуги.

Или още освен хотелиерите, също така и туроператорите и други трети лица, които предлагат основни туристически услуги и услуги по настаняване могат да облагат тези услуги със занижената ставка от 9 на сто. Според § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС тези основни туристически услуги се явяват нощувките, храненето и транспортните услуги. За да бъде приложима обаче посочената ставка, трябва лицето, извършващо настаняване в туристическите обекти да разполага с посочените в чл. 40, ал. 1 или 2 от ППЗДДС документи.

Според Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01. 01. 2012 г. обаче не се допуска прилагане на ставка от 9 на сто, когато в доставката, която се оказва не присъства нощувка или пък тя е само съпътстваща доставка към други услуги, например хранене или транспорт. Посоченото Указание ни насочва към тезата, че само ако храненето и/или транспортът са тясно свързани и неделими от нощувката, може да говорим за единна услуга, която съответно да подлежи на облагане с 9% данък. За органите по приходите това обстоятелство би било постигнато при условие, че всички елементи се предлагат с обща цена и са достъпни за всички клиенти, която са я заплатили.

За изясняване, в посоченото Указания е даден и пример, според който ако например лице, заплати само нощувка на хотелиера и реши да се възползва и от услугите на ресторанта в хотела, няма да бъде допустимо да се приложи ставка от 9 на сто за услугата на ресторанта. Храненето се явява отделна и напълно самостоятелна услуга, която не е обвързана с настаняването в хотела. Условието е храненето да е част от услугата по настаняване. Същевременно с това обаче Указанието на министъра на финансите упоменава, че дори храненето или пък друг вид доставка да е част от услугата по настаняване и да е определена обща цена с нощувката, ако делът на същата тази доставка от общата цена е съществен, то би трябвало тя да се третира самостоятелно и да се облага в общия случай с 20 на сто. Това води до извода, че според Указанието, храненето и транспортът могат да се облагат със ставка 9 на сто, само ако се явяват съпътстващи услуга по настаняването и цената им не заема съществен дял от общата договорена сума на услугите. Това от своя страна противоречи на § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС, според която храненето и транспортът биха се облагали със ставка 9%, ако се явяват съпътстващи услуги на настаняването, която се явява основна такава. Ще посочим, че и в т. 12а от Приложение ІІІ към Директива 2006/112/ЕО, където се съдържа списък на доставките и услуги, за които може да се прилага по – ниска ставка, е посочено, че за ресторантьорските и кетъринг услуги е възможно прилагане на занижена ставка.

Предполага се, че заради несъответствието между § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС и указанието на министъра на финансите, то повечето хотелиери, които предлагат и ресторантьорски услуги, ще предпочетат да спазат изискванията на указанието и да облагат услугите по хранене с 20 на сто. Затова при случаите на „ол инклузив” хотелиерите ще трябва да определят отделни основи за облагане на туристическия пакет, който се е формирал, защото в него са включени и други услуги, освен нощувките като ресторантьорските услуги например.

Обърнато е внимание и на доставката по настаняване и/или хранене, предоставена от хотелиер на друг хотелиер. За доставката на нощувката ще се прилага облагане с намалената ставка от 9%, а за доставката на ресторантьорската или кетъринг услуга ще се прилага облагане с общата данъчна ставка от 20%. И когато вторият хотелиер предоставя нощувката и храненето на клиентите си, то той не може да прилага ставката от 9%. Това ще бъде така, защото вторият хотелиер ще действа в качеството на туроператор и облагането трябва да се извършва по общия ред на глава 16 от ЗДДС.

Когато хотелиерът предоставя освен услугата по настаняване, и услуга като например транспорт до далечна дестинация, ще трябва те да се разглеждат като отделни услуги, а не като една комплексна обща. Едната услуга – настаняването – се предоставя от хотелиера директно и пряко, докато при транспортната услуга  хотелиерът е в качеството на туроператор и се облага с данък 20%.

За да се определи данъчната основа на двата разхода трябва да се използват един от двата, описани в Указанието на министъра на финансите метода. Първият е методът на направените преки разходи, а вторият – на пазарните цени. При първия метод, доставчикът най – напред прави изчисление на размера на всички разходи, които поема във връзка с доставката. Това е стойността на стоките и услугите, които са закупени от трети лица и от които туристът се възползва. След това изчислява размера на всички разходи, направени от него и свързани с услугите, които лично се наема да достави. Прави се съотношение на двете групи разходи към размера на всички разходи, като този общ размер на разходите се изважда от цената, която доставчикът получава от клиента. Накрая полученото се разделя на база съотношението между стоките и услугите, закупени от трети лица и тези, които доставчикът предоставя лично.

При втория метод, този на пазарните цени, ако се извършва продажба на обща цена от хотелиера и в тази обща цена той включва и услугите, доставяни от него и услугите, доставяни от трети лица, то следва пазарната цена на настаняването да бъде равна на цената на стаята, която хотелиерът договаря с клиентите, които ползват само нощувки.

Според указанието обаче и двата метода би трябвало да доведат до един и същи краен резултат.

Накрая ще обърнем по – голямо внимание на прилагането на ЗДДС при третирането на туристическите услуги. За доставка на обща туристическа услуга според чл. 136, ал. 1 от ЗДДС се смята тази услуга, при която туроператор предоставя стоки или услуги от свое име във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко. Тази услуга подлежи на облагане според реда на глава 16 от ЗДДС. Лицата, които могат да се приемат за доставчици на обща туристическа услуга са туроператорите. А понятието туроператор се ползва в смисъла, който Законът за туризма му придава. Получател пък на общата туристическа услуга е т. нар. „пътуващо лице”. Според § 1, т. 37а от ДР на ЗДДС това е всяко лице - получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба.       

Сега да разгледаме и страните при доставката на обща туристическа услуга, при която доставчик е туроператор, а получател е пътуващото лице. За място на изпълнение на сделката се приема мястото, където туроператорът е установил икономическата си дейност. Чл. 139 от ЗДДС определя данъчната основа на общата туристическа услуга, като регламентира, че това е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

  1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

  2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон.

Чл. 140, ал. 1 от ЗДДС цитира, че доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.

Туроператорите документират извършените доставките на общи туристически услуги, които  извършват, като за тази цел издават фактури и известия към фактури, в които не посочват данък. Това е регламентирано в чл. 86, ал. 1 от ППЗДДС.

Данъкът следва да се начисли с издаването на протокол най – късно до 15 дни от възникването на данъчното събитие на доставката на общата туристическа услуга. Облагането с ДДС става чрез отразяване в протокола в дневника за продажбите за данъчния период, за който се отнасят.

За ДДС, който е начислен за закупени, внесени или придобити по друг начин стоки и услуги, които са предназначени за последващи доставки, туроператорът няма правото да упражни данъчен кредит според чл. 141 от ЗДДС. Право на данъчен кредит ще възникне за стоки или услуги, които използва, за да осъществи своята дейност и от които същевременно пътуващото лице не се възползва пряко. Това е например електрическата енергия.

Когато става въпрос за услуги, предоставяни от един туроператор на друг, то вече не става въпрос за облагане на туристически услуги. Затова и мястото на изпълнение, данъчната основа, както и правото на данъчен кредит се определят, взимайки се предвид общите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност. 

Прочетена 21243 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:10

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook