Най – напред да обърнем внимание на първия цитиран случай – този на социалните разходи за лечение. За да бъде изплатена такава сума от работодателя и тя да не подлежи на облагане трябва да бъде доказана стойността на лечението чрез документи, които лицето трябва да предостави на работодателя. Евентуално предоставена епикриза или други подобни документи не се приемат от органите по приходите като документ, доказващ стойността на лечението. Затова е необходим друг такъв, в който да бъде описана стойността.
Тук се появява и друг спорен въпрос, който е свързан с липсата на дефиниция в ЗДДФЛ на използваното понятие „лечение”. Затова ще се опрем на Закона за здравето, който разграничава понятията диагностика, лечение, профилактика и рехабилитация. Затова ако например работодателят реши да предприеме осребряване на документи на работник за рехабилитация, или за преглед с профилактичен и/или диагностичен характер, то разходите трябва да подлежат на облагане по общия ред на ЗДДФЛ.
В посочения член, който позволява да бъдат освободени от облагане социалните разходи за лечение на работник се изисква тези помощи да бъдат еднократни. Затова следва да дадем разяснение и на използвания термин „еднократност”. Според становище на приходните органи, като еднократна помощ се приема тази, която е предоставена еднократно през данъчната година и по конкретен повод, т.е. изплатената помощ трябва да бъде предоставена за определено заболяване. Възможно е обаче с оглед по – голяма продължителност на лечението, сумата да бъде изплатена на няколко части през годината. В този случай, тя пак се третира като еднократна, ако е спазено другото условие – отделните части да бъдат за лечението на определено заболяване, чиято стойност да бъде документирана. Ако не бъдат изпълнени тези условия, то тогава разходите ще подлежат на облагане според Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Вторият случай, в който е възможно освобождаване от облагане на социален разход в пари е при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лева. Тук ще обърнем внимание, че под смърт на член от семейството се има предвид изплащане на помощ на работник при смърт на член от семейството му, а не става въпрос за подпомагане на семейството на починал работник. Помощта, при която се подпомага семейството на починал работник не попада в обхвата на цитирания чл. 24, т. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ. Такъв вид помощта следва да се третира като се оформи с договор за дарение. За получателя – това е лицето – член на семейството на починалия работник, получената сума не подлежи на облагане и деклариране според чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, а за работодателят съответната сума ще подлежи на преобразуване по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО. Но ако члена на семейството на починалия работник е социално слаб или е дете на починалия, който му е бил единствения жив родител, тогава помощта би могла да се третира помощ, насочена към социално слабо лице или пък дете без родители на основание чл. 31, ал. 1, т. 11 или т. 12 от ЗКПО. Ако се подпомага семейството на починал работник трябва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за местните данъци и такси относно облагане с данък на имуществата, придобити по дарение.
При помощ в цитираните два случая – лечение и раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството, ако се спази изискването да има еднократен характер, то разходите няма да подлежат и на осигуряване за ДОО и здравно осигуряване.
Накрая ще отбележим, че описаните варианти за освобождаване на облагане на този вид социални разходи, независимо че са в парична форма, са възможни само ако отговарят и на изискванията на т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО. А това означава, да е регламентирано, че социалните разходи са достъпни за всички наети в дружеството, например чрез заповед на ръководството и също така разходът да бъде оформен с първичен счетоводен документ.
Само ако бъдат спазени всички изисквания на социалните разходи, то разходите за лечение, раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството ще бъдат признати като социален разход според ЗКПО, няма да подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ и съща така на осигуряване за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване.
