Затова и при примера с предоставянето на безплатни мостри на клиенти, изискването за признаването им като разход е те да бъдат документирани с първичен счетоводен документ.
Нека вземем друг пример. Ако дружество постави свой рекламен стикер върху например възпоминателни монети или даден козметичен продукт, които след това ще предоставя безплатно на клиентите си, има ли право съответното дружество да третира извършените в тази връзка разходи като разходи за реклама. В това отношение отново съществуват разяснения, оформени в решения на Върховния административен съд. Според тези разяснения продукти могат да бъдат рекламни за дадена фирма и да се третират като такива, само ако са произведени от нея. Това означава, че ако производителят е чужда фирма и продуктите са закупени от нея, то тогава не могат да бъдат ползвани с рекламна цел. За реклама може да бъде използван единствено стикера, който е залепен върху продукта. В случая дружеството не може да отчете разходите, направени за закупуването на козметичните продукти като разходи за реклама, въпреки че върху тях ще бъде залепен рекламен стикер на фирмата. Относно възпоминателните монети, то те също не могат да бъдат използвани като реклама. Те могат да бъдат възприемани само като рекламен сувенир и то при условие, че върху тях са гравирани данни и изображения на фирмата. В конкретния пример това не е налице. От изложеното следва изводът, че нито козметичните продукти, нито монетите могат да се третират като рекламен подарък. Това и в двата случая се дължи на обстоятелството, че предметите не са собствено производство на дружеството и че върху монетите липсва гравирано името на фирмата. Като разход за реклама може да бъде отчетен само разходът за залепения стикер върху продуктите.
Възможен случай е и дадена фирма, която има свое собствено лого, да закупи различни материали с цел реклама и след това да ги раздаде на свои настоящи и бъдещи клиенти. Въпросът тук възниква по отношение но това по какъв начин да докаже фирмата, че върху въпросните материали е било поставено нейното фирмено лого. Тук би трябвало фирмата да предостави документи, които да доказват разходите, направени от нея във връзка със сключени договори за поставяне на логото върху закупените материали. При липса на договори, имаме основание да не приемем, че върху предметите е поставено фирменото лого. Освен документите като условие, може да се приеме и евентуалната насрещна проверка към клиентите, на които въпросните рекламни материали са били раздадени с цел доказване на спорния въпрос.От изложеното обаче следва въпросът дали може да се счита, че от предоставени договори и издадени за това фактури са извършени и действително осъществени рекламни услуги. От решение на Върховния административен съд става ясно, че това е възможно в някои случаи. Ако в договора не са ясно посочени и изброени броя и вида на рекламните материали или пък липсват доказателства, че определените рекламни материали са изработени именно на основата на сключените договори, както и липса на доказателства, че рекламните материали са представени като такива.
Как би стоял въпросът, ако дадена фирма предоставя безплатни услуги или предмети, в случай че нейните клиенти извършат продажба над определена стойност. Да вземем за пример бензиностанция, в която ако клиентите заредят гориво над определена стойност, то получават например безплатно кафе или пък услуга – измиване на автомобила. По смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане и опирайки се на решения на Върховния административен съд по сходни въпроси, излагаме твърдението, че разходите, свързани с безплатните услуги и продукти се считат като разходи, свързани с дейността на фирмата. Не следва да се извършва компенсиране на приходите от зареждането на гориво за сметка на разхода за измиването на автомобила например. Единствено условие е разходът за извършената услуга да бъде отделно отчетен от прихода във финансовия отчет на фирмата. Тъй като върху предоставяните продукти липсва фирмено лого, в този смисъл, не става въпрос за разходи за реклама, а за разходи, които целя да насърчат продажбите.