Блог
Сряда, 29 Април 2015 14:12

Съдебна практика при третиране на разходите за реклама по реда на ЗКПО

Автор: 
Оценете
(2 гласа)

В настоящата тема ще обърнем внимание на въпроса, свързан с правилното и законосъобразно третиране на разходите за реклама.

Да вземем за пример дадено дружество, което предоставя безплатно на своите клиенти мостри. Следва ли счетоводният разход за направата на мострите да бъде признат за данъчен по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Опирайки се на Решение на Върховния административен съд, направено по сходен въпрос, ще изразим мнението, че разходът може да бъде признат като такъв. Според същото това решение, изработването на мостри е всъщност част от целия процес на производство, той е неделима част от целия производствен процес. Мострите не представляват готов продукт и затова и нямат търговска стойност.  Представляват част от процеса по изработката на цялостното изделие и основното им предназначение се явява в това да успеят да изчистят и премахнат евентуалните проблеми и дефекти при договарянето. Мострите целят да докажат, че производителят е способен да изпълни възложена поръчка за изработка на крайното изделие и те дори са нужно условие от договарянето.

Според Закона за корпоративното подоходно облагане в терминът „разходи за реклама” са включени разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Условието разходите за реклама да бъдат признати за данъчни цели е да бъде спазено изискването за документална обоснованост и както вече посочихме, да бъдат свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Тук следва законово да се насочим към чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, според който  счетоводен разход може да бъде признат за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. А по смисъла на Закона за счетоводството предприятията осъществяват своето счетоводство, само основавайки се на документи относно стопанските операции и като спазват всички изисквания за съставянето на документите си.

Затова и при примера с предоставянето на безплатни мостри на клиенти, изискването за признаването им като разход е те да бъдат документирани с първичен счетоводен документ.

Нека вземем друг пример. Ако дружество постави свой рекламен стикер върху например възпоминателни монети или даден козметичен продукт, които след това ще предоставя безплатно на клиентите си, има ли право съответното дружество да третира извършените в тази връзка разходи като разходи за реклама. В това отношение отново съществуват разяснения, оформени в решения на Върховния административен съд. Според тези разяснения продукти могат да бъдат рекламни за дадена фирма и да се третират като такива, само ако са произведени от  нея. Това означава, че ако производителят е чужда фирма и продуктите са закупени от нея, то тогава не могат да бъдат ползвани с рекламна цел. За реклама може да бъде използван единствено стикера, който е залепен върху продукта. В случая дружеството не може да отчете разходите, направени за закупуването на козметичните продукти като разходи за реклама, въпреки че върху тях ще бъде залепен рекламен стикер на фирмата. Относно възпоминателните монети, то те също не могат да бъдат използвани като реклама. Те могат да бъдат възприемани само като рекламен сувенир и то при условие, че върху тях са гравирани данни и изображения на фирмата. В конкретния пример това не е налице. От изложеното следва изводът, че нито козметичните продукти, нито монетите могат да се третират като рекламен подарък. Това и в двата случая се дължи на обстоятелството, че предметите не са собствено производство на дружеството и че върху монетите липсва гравирано името на фирмата. Като разход за реклама може да бъде отчетен само разходът за залепения стикер върху продуктите.

Възможен случай е и дадена фирма, която има свое собствено лого, да закупи различни материали с цел реклама и след това да ги раздаде на свои настоящи и бъдещи клиенти. Въпросът тук възниква по отношение но това по какъв начин да докаже фирмата, че върху въпросните материали е било поставено нейното фирмено лого. Тук би трябвало фирмата да предостави документи, които да доказват разходите, направени от нея във връзка със сключени договори за поставяне на логото върху закупените материали. При липса на договори, имаме основание да не приемем, че  върху предметите е поставено фирменото лого. Освен документите като условие, може да се приеме и евентуалната насрещна проверка към клиентите, на които въпросните рекламни материали са били раздадени с цел доказване на спорния въпрос.От изложеното обаче следва въпросът дали може да се счита, че от предоставени договори и издадени за това фактури са извършени и действително осъществени рекламни услуги. От решение на Върховния административен съд става ясно, че това е възможно  в някои случаи. Ако в договора не са ясно посочени и изброени броя и вида на рекламните материали или пък липсват доказателства, че определените рекламни материали са изработени именно на основата на сключените договори, както и липса на доказателства, че рекламните материали са представени като такива.

 Как би стоял въпросът, ако дадена фирма предоставя безплатни услуги или предмети, в случай че нейните клиенти извършат продажба над определена стойност. Да вземем за пример бензиностанция, в която ако клиентите заредят гориво над определена стойност, то получават например безплатно кафе или пък услуга – измиване на автомобила. По смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане и опирайки се на решения на Върховния административен съд по сходни въпроси, излагаме твърдението, че разходите, свързани с безплатните услуги и продукти се считат като разходи, свързани с дейността на фирмата. Не следва да се извършва компенсиране на приходите от зареждането на гориво за сметка на разхода за измиването на автомобила например. Единствено условие е разходът за извършената услуга да бъде отделно отчетен от прихода във финансовия отчет на фирмата. Тъй като върху предоставяните продукти липсва фирмено лого, в този смисъл, не става въпрос за разходи за реклама, а за разходи, които целя да насърчат продажбите.           

Прочетена 7625 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:16

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook