Това ни прехвърля към разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане, който ни предписва в кои случаи може съответния разход за дарение да се признае като такъв, и в кои не може. Чл. 31 от Закона ни дава предписания в полза на кои лица може да се извършва дарение и до какъв размер от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба). Разходът би бил признат, ако са спазени всички условия в чл. 31. Според чл. 26, ал. 7, за непризнат разход се счита този, който не е в полза на лицата, посочени в чл. 31, ал. 1 и не отговаря на посочените изисквания в чл. 31.
Да вземем за пример следния случай. Ако дадено дружество спонсорира например сдружение или фондация, което не е сред изброените в чл. 31, ал. 1 от ЗКПО в размер на 1000 лева и цената на рекламната услуга е 100 лева, то разходът от 900 лева (1000 лв. – 100 лв. стойност на рекламната услуга), няма да се признае за данъчни цели според чл. 26, ал. 7. Това означава, че разходът следва да бъде посочен в увеличение на финансовия резултат.
Въпреки това обаче спонсорът има правото да отчете разхода за реклама в размер на 100 лв., който ще бъде признат за данъчни цели. В Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който е в сила от 01.01.2007 г., се дава самостоятелна дефиниция на понятието „разходи за реклама”. По смисъла на § 1, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. От това следва заключение, че разходите за реклама, в случая в размер на 100 лева, могат да бъдат са признати като счетоводни разходи за данъчни цели при спазване на изискването на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост и са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Разбира се това трябва да стане, опирайки се на разпоредбите за необходимите реквизити на първичния счетоводен документ според Закона за счетоводството ( чл. 7 ).
Ако обаче същият този спонсор за същата сума спонсорира например община или фондация, които са в посочените в чл. 31, ал. 1, то тогава разходът може да бъде признат за данъчни цели. Според посочения чл. 31, ал. 1, обаче разходът може да бъде признат само, ако е в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба). Ако разходът надхвърля посоченото ограничение от 10 на сто, то тогава няма да бъде признат изцяло, а само частично в размера, покриващ 10% от счетоводната печалба. При посочения пример, следва да отнесем и друго важно изискване на чл. 31. В ал. 6 е посочено, че не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен. Това означава, че освен изискването за разход в размер до 10 на сто от счетоводната печалба, трябва да няма облагодетелстване на ръководителите на дружеството – спонсор, както и на лицето, разпореждащо се с дарението.
