Блог
Събота, 02 Май 2015 10:25

Третиране на спонсорство и дарение според на Закона за корпоративното подоходно облагане

Автор: 
Оценете
(7 гласа)

В Закона за корпоративното подоходно облагане липсват дефиниция и специални разяснения за третирането на спонсорството. Не е дадена легална дефиниция на термина и в друг нормативен акт. Затова единствената възможна дефиниция е тази, която се е създавала като обичайна и установила се в практиката.  Според разбиранията, наложили се в процеса на практика, разликата между дарението и спонсорството се явява в безвъзмездният му или съответно възмезден характер. При спонсорството е прието, че  стой­ност­та на да­де­но­то от спонсора не над­х­вър­ля по­лу­че­но­то обратно от спонсорираното лице. Докато когато говорим за дарение, се има предвид, че полученото обратно, във вид на услуга например, е по – малко от стойността на даденото.

Данъчното третиране на разходите за спонсорство се опира единствено на регламентираните хипотези в Закона за корпоративното подоходно облагане. Когато срещу предоставената сума или средства се предоставя еквивалентна  насрещна престация под формата на рекламна услуга, то тогава говорим за рекламна услуга, която можем да отнесем като счетоводен разход за реклама. Когато обаче разходите, които са начислени не са еквивалентни, а превишават стойността на предоставената рекламна услуга, то размерът на това превишение се третира като разход за дарение и тук вече следва да спазваме условия на чл. 31 от ЗКПО, за да бъде признат този разход за данъчни цели.

Във връзка с изложеното за спонсорство, трябва да отчетем, че в повечето случаи, срещу получената сума, лицето, което е спонсорирано предоставя вид рекламна услуга, под една или друга форма, на спонсора. Както вече казахме, евентуалното превишение на разхода за спонсорство над стой­ност­та на ус­лу­га­та, се третира по – скоро като безвъзмездно и заради това частта на превишението можем да отнесем като дарение.

Това ни прехвърля към разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане, който ни предписва в кои случаи може съответния разход за дарение да се признае като такъв, и в кои не може. Чл. 31 от Закона ни дава предписания в полза на кои лица може да се извършва дарение и до какъв размер от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба). Разходът би бил признат, ако са спазени всички условия в чл. 31. Според чл. 26, ал. 7, за непризнат разход се счита този, който не е в полза на лицата, посочени в чл. 31, ал. 1 и не отговаря на посочените изисквания в чл. 31. 

Да вземем за пример следния случай. Ако дадено дружество спонсорира например сдружение или фондация, което не е сред изброените в чл. 31, ал. 1 от ЗКПО в размер на 1000 лева и цената на рекламната услуга е 100 лева, то разходът от 900 лева (1000 лв. – 100 лв. стойност на  рек­ла­мната услуга), няма да се признае за данъчни цели според чл. 26, ал. 7. Това означава, че разходът следва да  бъде по­со­чен в уве­ли­че­ние на фи­нан­со­вия ре­зул­тат.

Въпреки това обаче спонсорът има правото да от­че­те раз­хода за рек­ла­ма в раз­мер на 100 лв., който ще бъде признат за данъчни цели. В Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който е в сила от 01.01.2007 г., се дава  самостоятелна дефиниция на понятието „разходи за реклама”. По смисъла на § 1, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. От това следва заключение, че разходите за реклама, в случая в размер на 100 лева, могат да бъдат са признати като счетоводни разходи за данъчни цели при спазване на изискването на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост и са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

Разбира се това трябва да стане, опирайки се на разпоредбите за необходимите реквизити на първичния счетоводен документ според Закона за счетоводството ( чл. 7 ).

Ако обаче същият този спонсор за същата сума спонсорира например община или фондация, които са в посочените в чл. 31, ал. 1, то тогава разходът може да бъде признат за данъчни цели. Според посочения чл. 31, ал. 1, обаче разходът може да бъде признат само, ако е в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба). Ако разходът надхвърля посоченото ограничение от 10 на сто, то тогава няма да бъде признат изцяло, а само частично в размера, покриващ 10% от счетоводната печалба. При посочения пример, следва да отнесем и друго важно изискване на чл. 31. В ал. 6 е посочено, че не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен. Това означава, че освен изискването за разход в размер до 10 на сто от счетоводната печалба, трябва да няма облагодетелстване на ръководителите на дружеството – спонсор, както и на лицето, разпореждащо се с дарението.

Прочетена 15433 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:17

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook