Чл. 70, ал. 1 от ЗКПО дава право на данъчно задълженото лице да се възползва от правото на пренасяне на данъчната загуба или пък да се откаже от него.
Да вземем за пример реализирана данъчна загуба няколко поредни години, като и през 2012г. също имаме реализирана загуба. В такъв случай при попълване на Справка 4 – Пренасяне на данъчни загуби в края на 2012г., трябва да посочим и данъчните загуби от предишните години загуби и така се формира сума с натрупване, която подлежи на пренасяне през годините.

Ако няколко поредни години сме реализирали данъчна загуба, вписвали сме я в съответните редове на Справка 4 и след това реализираме данъчна печалба, то през тази първа година, в която реализираме положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба задължително упражняваме правото на приспадане на натрупаната загуба. В случай че печалбата е в по – малък размер от натрупалата се загуба, то загубата за пренасяне трябва да бъде приспадната от формиралата се данъчна печалба до максимално възможния й размер. Когато обаче данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер. Ако имаме подобен случай и след приспадането на загубата остане данъчна печалба в определен размер, то тя съответно подлежи на облагане с корпоративен данък според Закона за корпоративното подоходно облагане.
Лицето може и да се откаже от правото си за пренасяне на данъчна загуба. Това би се случило, ако при реализиран положителен данъчен финансов резултат, лицето пропусне и не приспадне натрупалата се до момента загуба.
Ако данъчно задълженото лице обаче е избрало данъчната загуба да се пренася, то задължително трябва да се пренася последователно до изчерпването й през следващите пет години. Това цитира чл. 70, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Да разгледаме и друг случай. Ако сме формирали данъчна загуба например през 2007г., която подлежи на пренасяне в следващи години и през следващата година, 2008г. формираме печалба, то загубата се пренася 5 последователни години. Това означава, че загубата от 2007г. имаме право да пренасяме до 2012г. Ако предположим, че в този период от пет години реализираме печалба и пренасяме загубата от 2007г., но в едната година, например 2011г., реализираме загуба и не сме приспаднали цялата сума от загубата от 2007г., това в края на 2011г. следва в Остатък от данъчната загуба за пренасяне да впишем сумата от оставащата загуба за пренасяне от 2007г. плюс реализираната загуба от 2011г. Въпреки това обаче периода за приспадане на загубата от 2007г. си остава до 2012г. включително. Затова, ако например до 2012г. не сме успели да приспаднем цялата стойност на загубата, формирала се в края на 2011г., то няма да може да бъде приспадната и в бъдеще.
Накрая да направим изводи и обобщения от казаното до тук за приспадането на данъчната загуба. Приспадане на данъчната загуба започва през първата година след като е реализирана загубата. Задължително условие е всяка година сумата е приспада нето всяка година до пълното й изчерпване, ако разбира се, не премине 5-годишния период. Ако размерът на данъчната загуба е по-малък от формиралата се печалба, то приспадането става в пълния й размер. Ако обаче размерът на данъчната загуба е по – голям от формиралата се печалба, то приспадането става в максимално възможния размер на загубата.
От изложеното следва изводът, че при извършване на приспадане на данъчна загуба, не е възможно да се прилага свобода на избор, тъй като Законът за корпоративното подоходно облагане е регламентирал всички възможни варианти, с ясни указания по тяхното прилагане и сроковете за прилагане. Така например нямаме вариант да започнем приспадане от втората година от посочения пет годишен период, както и например да ползваме правото на приспадане не през целия пет годишен период, а през различни години.