Блог
Четвъртък, 22 Януари 2015 09:00

Дискутиране на израза „основна дейност” и разглеждане на случаите на правото на данъчен кредит за леки автомобили

Автор: 
Оценете
(4 гласа)

От 01.01.2013г. в Закона за данък върху добавената стойност бяха направени промени, касаещи правото на данъчен кредит за леките автомобили, когато те се използват от регистрираното по Закона лице за основна дейност. Тук обаче идва въпросът какво точно се разбира под понятието „основна дейност” в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС и как следва да го прилагаме.
Според нововъведението в чл. 70, ал. 2, т. 5 право на данъчен кредит би имало за леки автомобили, мотоциклети и за стоките или услугите, свързани с тяхната поддръжка, когато всички тези автомобили, стоки и услуги се използват и за дейности, които се различават от посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4, в случаите, в които някоя от тези дейности представляват основна дейност за лицето. В подобен случай правото на приспадане на данъчния кредит е налице от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено въпросното изискване за основна дейност. Заради тези предписания в чл. 70, допълнителните разпоредби на Закона дават дефиниция на използваното понятие „основна дейност”.
Както вече казахме ние ще обърнем внимание на това какво точно се включва в тези основни дейности и как следва да се третират според Закона. Основните дейности в случая по – скоро са услугите и доставката на стоки, като продажбата на леки автомобили и мотоциклети, транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги, предоставянето на такива превозни средства по договори за лизинг.

Във връзка с използвания израз в т. 5 „превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4” е нужно да отбележим, че става въпрос за икономически, т.е. стопански дейности. Това означава, че ако например сме регистрирани по ЗДДС и придобием лек автомобил, който обаче използваме за лично потребление, то нямаме право на данъчен кредит. Или по – конкретно казано ние няма да използваме автомобила за осъществяване или във връзка с икономическа дейност и чл. 70, ал. 2, т. 5 от Закона не ни позволява правото на приспадане на ДДС. От това обаче не следва заключението, че ако например основната ни дейност е продажба на мотоциклети, то ще можем да приспадане данъчен кредит за придобиване на автомобили, които ще използваме в стопанската си дейност.

 Тук обаче се поражда и друг въпрос. Ако например основната ни дейност е сделки с леки автомобили, свързана с охранителни услуги, но тогава ще имаме ли право на данъчен кредит за закупен автомобил, който използваме за сделки, различни от изброените. Ако се опрем на чл. 70, ал. 2, т.5 то не можем, защото правото на данъчен кредит за лек автомобил възниква, когато той се използва за различни от посочените в т. 1 – 4 дейности от същия член на закона. И разбира се тези дейности представляват основна дейност за лицето. Закупеният лек автомобил в конкретния случай трябва да бъде използван за някоя от доставките, които изброихме по – горе. Допустимо ще е и лекият автомобил да се използва освен за някоя от изброените доставки, също така и за друга стопанска дейност съвместно с нея. Ако автомобилът се използва единствено за сделка, различна от посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1 и 2, то за лицето няма да възникне право на данъчен кредит.
Разглеждайки предписанията на на чл. 70, ал. 2, т.5, то ще трябва да обърнем внимание не само на т. 1 и т.2, но и на т. 3 и 4 от същата алинея. Описаните услуги в тези точки се свързват с дейности като продажба на различни консумативи за автомобили (масла, горива, резервни части), както и за дейности, свързани с ремонта на автомобили.
Ако например лице, за което основната дейност е извършване на услуги по ремонт на автомобили, придобие фирмен автомобил, който ще използва за транспорта на частите за ремонта на автомобилите, то не би имал право на данъчен кредит според разпоредбите на чл. 70. По принцип би трябвало да има право на данъчен кредит за заведен лек автомобил като дълготраен актив, също както и подобно право е налице и за всяко друго данъчно задължено лице. Но лица, които осъществяват продажба на стоки, които не представляват леки автомобили или доставки на услуги, които са различни от описаните в чл. 70, ал. 2, т.2, не могат да се ползват с право на данъчен кредит за придобити от тях дори и да са фирмени леки автомобили. Макар и формално обаче, имаме основание да сметнем, че лицето има право на данъчен кредит, защото както описахме по – горе лицата, които извършват като основна дейност ремонт на автомобили, имат право на данъчен кредит за закупени леки автомобили, които ще използват за осъществяване на основната си дейност.
Разпоредбите на чл. 70 от Закона са доста противоречиви, което води до обстоятелството, че могат да подлежат на различно тълкуване според това как лицето вижда законовото приложение. Затова искаме да подчертаем, че в случая нашето виждане не е непременно единственото и най – вярно. Според нас разпоредбите, свързани с израза „основна дейност” са, че право на данъчен кредит за придобити леки автомобили имат лица, които извършват основна дейност като покупко – продажба, транспортни и таксиметрови услуги, куриерски услуги или пък охранителни такива, отдаване под наем и подготовка на водачи на МПС.
Тук обаче трябва да споменем и услугите, свързани с правото на придобиване на данъчен кредит. Тези лица, които извършват придобиване на резервни части, горива или пък масла за автомобили, както и други услуги, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили имат право на данъчен кредит:
• ако основната им дейност е свързана с изброените доставки, при положение, че тези стоки и услуги се използват за влагане в леките автомобили,
• ако ги използват за препродажба (например горива или резервни части);
• ако основната дейност е ремонт на леки автомобили. Тук обаче сме длъжни да уточним, че имаме предвид правото на данъчен кредит за тези части, които се влагат в ремонта, но не и тези части, които са необходими за ремонта на собствените фирмени леки автомобили.
Уточняваме пак, че тези хипотези не са единствените. Може да се възприеме, и че регистрирано лице има право на данъчен кредит и за резервните части на собствените си фирмени автомобили, които обаче разбира се използват в основната му дейност.
Многото възможни хипотези се пораждат от факта, че в тази своя част Закона за данък върху добавената стойност не е еднозначно и ясно структуриран и поражда противоречиви мнения за прилагането му. Затова и прилагането на разпоредбите на Закона следва да бъдат предварително и много добре обмислени и предприетото да бъде в най – близка степен до изискванията.

Прочетена 2354 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:25

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook