Тук обаче се поражда и друг въпрос. Ако например основната ни дейност е сделки с леки автомобили, свързана с охранителни услуги, но тогава ще имаме ли право на данъчен кредит за закупен автомобил, който използваме за сделки, различни от изброените. Ако се опрем на чл. 70, ал. 2, т.5 то не можем, защото правото на данъчен кредит за лек автомобил възниква, когато той се използва за различни от посочените в т. 1 – 4 дейности от същия член на закона. И разбира се тези дейности представляват основна дейност за лицето. Закупеният лек автомобил в конкретния случай трябва да бъде използван за някоя от доставките, които изброихме по – горе. Допустимо ще е и лекият автомобил да се използва освен за някоя от изброените доставки, също така и за друга стопанска дейност съвместно с нея. Ако автомобилът се използва единствено за сделка, различна от посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1 и 2, то за лицето няма да възникне право на данъчен кредит.
Разглеждайки предписанията на на чл. 70, ал. 2, т.5, то ще трябва да обърнем внимание не само на т. 1 и т.2, но и на т. 3 и 4 от същата алинея. Описаните услуги в тези точки се свързват с дейности като продажба на различни консумативи за автомобили (масла, горива, резервни части), както и за дейности, свързани с ремонта на автомобили.
Ако например лице, за което основната дейност е извършване на услуги по ремонт на автомобили, придобие фирмен автомобил, който ще използва за транспорта на частите за ремонта на автомобилите, то не би имал право на данъчен кредит според разпоредбите на чл. 70. По принцип би трябвало да има право на данъчен кредит за заведен лек автомобил като дълготраен актив, също както и подобно право е налице и за всяко друго данъчно задължено лице. Но лица, които осъществяват продажба на стоки, които не представляват леки автомобили или доставки на услуги, които са различни от описаните в чл. 70, ал. 2, т.2, не могат да се ползват с право на данъчен кредит за придобити от тях дори и да са фирмени леки автомобили. Макар и формално обаче, имаме основание да сметнем, че лицето има право на данъчен кредит, защото както описахме по – горе лицата, които извършват като основна дейност ремонт на автомобили, имат право на данъчен кредит за закупени леки автомобили, които ще използват за осъществяване на основната си дейност.
Разпоредбите на чл. 70 от Закона са доста противоречиви, което води до обстоятелството, че могат да подлежат на различно тълкуване според това как лицето вижда законовото приложение. Затова искаме да подчертаем, че в случая нашето виждане не е непременно единственото и най – вярно. Според нас разпоредбите, свързани с израза „основна дейност” са, че право на данъчен кредит за придобити леки автомобили имат лица, които извършват основна дейност като покупко – продажба, транспортни и таксиметрови услуги, куриерски услуги или пък охранителни такива, отдаване под наем и подготовка на водачи на МПС.
Тук обаче трябва да споменем и услугите, свързани с правото на придобиване на данъчен кредит. Тези лица, които извършват придобиване на резервни части, горива или пък масла за автомобили, както и други услуги, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили имат право на данъчен кредит:
• ако основната им дейност е свързана с изброените доставки, при положение, че тези стоки и услуги се използват за влагане в леките автомобили,
• ако ги използват за препродажба (например горива или резервни части);
• ако основната дейност е ремонт на леки автомобили. Тук обаче сме длъжни да уточним, че имаме предвид правото на данъчен кредит за тези части, които се влагат в ремонта, но не и тези части, които са необходими за ремонта на собствените фирмени леки автомобили.
Уточняваме пак, че тези хипотези не са единствените. Може да се възприеме, и че регистрирано лице има право на данъчен кредит и за резервните части на собствените си фирмени автомобили, които обаче разбира се използват в основната му дейност.
Многото възможни хипотези се пораждат от факта, че в тази своя част Закона за данък върху добавената стойност не е еднозначно и ясно структуриран и поражда противоречиви мнения за прилагането му. Затова и прилагането на разпоредбите на Закона следва да бъдат предварително и много добре обмислени и предприетото да бъде в най – близка степен до изискванията.