Естествено е да се приложат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица при придобиването на недвижим имот като ликвидационен дял.

За третирането по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане се взима предвид чл. 165. Според него към момента на разпределянето, разпределените активи по формата на ликвидационен дял за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по техните пазарни цени и съответно се отписват. Ето защо е важно при решението за разпределение да бъде определена пазарната цена на имота. В конкретния разглеждан случай става въпрос за разпределение в полза на собственика на дружеството. Затова имаме основание да говорим за свързани лица и е желателно определянето на пазарната цена да се извърши от лицензиран оценител.

Разликата между определената пазарна цена и балансовата стойност на актива може да бъди положителна или отрицателна. Ако пазарната цена е по – висока от счетоводната балансова стойност, разликата е положителна, формира се печалба от реализацията на актива и според чл. 165, ал. 2 с нея се увеличава счетоводният финансов резултат. Обратно – ако пазарната цена е по – ниска от счетоводната балансова стойност, се формира отрицателна разлика и загуба от реализацията на актива. Затова и със загубата се намалява размерът на счетоводния резултат.

Ако недвижимият имот представлява данъчен амортизируем актив, при отписването му както от счетоводния амортизационен план, така и от данъчния амортизационен план се извършва преобразуване като със счетоводната стойност на актива се увеличава счетоводния финансов резултат, а със данъчната стойност на актива – съответно се намалява. Тук възниква е възможността от предходни данъчни периоди да има наличие на формирали се временни разлики. В такъв случай, при извършване на отписването на актива от счетоводните сметки, временните разлики се обръщат. Това означава, че ако в предходен период те са отразени в увеличение, то сега ще се отразят в намаление на резултата.

Според чл. 165, ал. 3 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, които биват отчетени във връзка с разпределението на ликвидационен дял под формата на актив. Тук се имат предвид извършени преоценки и обезценки, които са направени от момента, в който е взето решение за разпределяне на ликвидационния дял до неговото реално разпределяне. Това е свързано с отчитането на актива в баланса на предприятието по пазарната цена и съответно формирането на  приходи и разходи от обезценки/преоценки. Цитираният обаче чл. 165, ал. 3 не позволява тези приходи и разходи от разпределението на ликвидационния дял под формата на актив да се признават за данъчни цели.

Опирайки се на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, разпределението на ликвидационен дял под формата на имущество (активи) се облага с данък 5 на сто. В конкретния случай ликвидационният дял се изплаща в натура, защото става въпрос за недвижим имот. Затова и въпросното облагане се извършва на база определената пазарна стойност. Обектът на облагане обаче не би била стойността на имота, а положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и цената на придобиване на дела в дружеството, която трябва да е документално доказана. Това е регламентирано в чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ. Ето защо цитираният член ни насочва към размера на вписаният внесен дял при регистрирането на предприятието.

Както вече посочихме в случая става въпрос за доходи в натура. Затова и предприятието няма как да удържи левовата равностойност на данъка върху ликвидационния дял и стойността на данъка трябва да бъде внесена от собственика в самото предприятие.

Ако обаче въпросният данък се поеме от предприятието, тогава следва в данъчната декларация за последния данъчен период да се извърши допълнително преобразуване. Това се налага от обстоятелството, че разхода се третира като скрито разпределение на печалба според т. 5, б. «а» от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Чл. 26, т. 11 от ЗКПО не позволява скритото разпределение на печалбата да се признава за данъчни цели и дори в чл. 267 от същия закон се налага и санкция в размер на 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.

Затова разходът ще подлежи на облагане с 5 на сто по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, който гласи, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. В тази връзка § 1, т. 5, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ гласи, че дивидент е скритото разпределение на печалбата.

Вторият възможен вариант при производство по ликвидация е продажба на актива на собственика на дружеството. Тъй като продажбата ще бъде между свързани лица, е важно тя да бъде задължително по определена пазарна цена от лицензиран оценител. Само в такъв случай би се формирал финансов резултат, който би бил еднакъв и ако продажбата не беше между свързани лица.