Следователно за начислението, работодателят полага своя подпис върху ведомостта за заплати и единствено това прави ведомостта достоверна. Това означава, че ако е подписана от работодателя ведомостта за заплати, то може да се приеме за достоверна и осчетоводената сума за начисленото възнаграждение за месеца и съответно разходът може да бъде признат за данъчни цели по реда на Законът за корпоративното подоходно облагане.

Спорният момент при този казус, се явява по – скоро в доказването, че изплатената сума въз основа на ведомостта за заплати е достоверна. Ако плащането е в брой, то подписът на получателя би удостоверил изплащането на съответната сума. При плащане по банков път обаче би трябвало да се спазят няколко условия.

• Според чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, трябва работникът или служителят да предостави писмено искане на работодателя за изплащането на възнаграждението по банков път с вписана банкова сметка;

• Удостоверяване на самото плащане става чрез документи за превод към съответната банка. Тези документи трябва да бъдат идентифицирани с ЕГН и имена на лицето;

• Ако служителят поиска, в 14-дневен срок от искането, работодателят е длъжен да издаде извлечение от ведомостите за възнаграждения. По този начин заинтересованите лица могат да получат информация за изплатеното по банков път възнаграждение и начисленото такова във ведомостта. В тази връзка ще посочим, че практиката е наложила и без поискване от страна на служителите, работодателите да им предоставят фишовете за трудовото възнаграждение при плащане по банков път.

Всичко това дава довежда  до заключението, че дори и при изплащане на възнаграждение по банков път и неполагането на подпис на служителя във ведомостта за заплати, пак имаме основание за доказване верността на полученото възнаграждение. Индикатор за документалната достоверност на изплатено възнаграждение по банков път е извлечението за паричния превод по сметка. В този ред на мисли, ще посочим и информация по Определение по гражданско дело на Върховният касационен съд (Определение № 863 от 22.07.2009 г.  по гр. д. № 17/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС), в което ясно се посочва, че ведомостта за заплати не е единственият документ, който може да установи изпълнението на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение. Ведомостта доказва размера на начисленото възнаграждение на служителя, а самото доказване на изплатената сума би могло да стане чрез предоставяне на документ за банков превод.  

При неподписана от служителите ведомост обаче, се явява и друг казус – би ли могло да се приеме за пречка това при изчисляването на осигурителния стаж и доход? Като аргумент, доказващ, че това не би могло да бъде пречка, ще се опрем на Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за приемане и съхранение на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник. Във въпросната инструкция е посочено, че при изплащане на възнаграждение па банков път освен задължителните документи (трудови договори, заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни годишно, заповеди за освобождаване от работа, трудови книжки, издадени удостоверения обр. УП-1, обр. УП-2, обр. УП-3 и обр. 30 и протоколи за приети и изплатени възнаграждения от осигурители в несъстоятелност), трябва да се приложат и:

• платежни нареждания с приложен списък с имената на служителите, подписан от лицето, представляващо осигурителя;

• фишове за възнаграждения, ведомости и други документи, удостоверяващи начисляването или изплащането на възнагражденията.

Тоест при изплащане на възнаграждения по банков път, важно изискване за работодателите е не да бъде подписана ведомостта на заплати, а да се пазят платежните нареждания за изплатени заплати, както и фишовете на служителите.