Блог
Четвъртък, 12 Февруари 2015 10:00

Поемане на разходи за обучение в чужбина на свързани лица

Автор: 
Оценете
(3 гласа)

Свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително и роднините по сватовство - до втора степен включително. Има възможности да се признават разходите, възникнали между свързани лица. За тази цел трябва да бъдат спазени няколко условия.
Първото се отнася до взаимоотношенията между свързаните лица или по – точно до това взаимоотношенията между тях да са обичайни и за несвързани лица. Да се спрем на пример, при който съдружник в едно дружество иска да поеме издръжката на своя син при обучението му в чужбина. Ако се опрем на този пример, то може да кажем, че взаимоотношенията на тези свързани лица са обичайни и за несвързани.
Второто условие е, че взаимоотношенията трябва да са свързани с дейността на дружеството. Това означава, че ако се сключи договор за обучението чужбина, то задължително трябва обучението да бъде свързано с дейността, която извършва дружеството, което поема разходите на обучаващия се.
Третото условие е свързано с чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Той гласи, че един счетоводен разход може да се признае за данъчни цели само когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Опирайки се на това условие, трябва да знаем, че за да се признаят разходите за обучението на студента, то той трябва да предостави документ, удостоверяващ, че учи и че има разходи по обучението.

Четвъртото, последно, условие се отнася до това взаимоотношенията между свързаните лица са в границите на нормалните и обичайни и между несвързани лица.
Кодексът на труда дава разяснение за възможността да се поемат разходите от едно дружество за обучението на лица в чужбина. Условието, което е задължително според чл. 229 от Кодекса на труда е след завършване на обучението работодателят да приеме обучаващия се на работа по придобитата квалификация за уговорен от страните срок, който трябва да е не по – дълъг от 6 години. В примера, в който съдружника в едно дружество иска да поеме обучението на своя син, предоставяйки му стипендия, трябва задължително квалификацията на сина на съдружника да бъде свързана с дейността, която осъществява дружеството, а работодателят е длъжен да назначи след завършване обучаващия се на работа в съответната фирма за предварително определен срок. Това покрива и първите две условия, а именно: може да кажем, че взаимоотношенията са обичайни и за несвързани лица (реално на мястото на сина на съдружника може да бъде всяко друго обучаващо се в чужбина лице) и са свързани с дейността на фирмата (придобитата квалификация от обучаващия се е във връзка с дейността на дружеството).

Остава да се покрият още две условия. Първото е във връзка със споменатия вече чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Трябва всички разходи, направени от обучаващия се да бъдат доказани с документи. Това е сред най – важните условия за признаване на разходите за данъчни цели. Затова тук трябва да уточним, че е от особено значение договора по чл. 229 от Кодекса на труда да бъде конкретизиран максимално, т.е. да са уточнени наименованието на учебното заведение, специалността на обучаващия се, времето на обучението, схемата на разходите за издръжката и други подобни данни и информация. Въпросът в тези уточнения се състои в това разходите да бъдат определяеми по вид и размер. Например пътни разходи, разходи за наема, за храна, учебници и т.н.
Тук ще си позволим да вмъкнем, че има доста Решения на Върховният административен съд по дела, които са свързани именно със сключени подобни договори с обучаващи се лица. Някои Решения например са за непризнаване на разходите за обучението заради прекалено общи и еднотипни договори, сключени между обучаващия се и работодателя, който поема разходите. Това става, защото в договора не са уточнени точните разходи, структурата на изплащане и т.н. Други Решения на Съда са свързани с непризнаване на разходите, заради непостъпил стипендиант в учебното заведение или пък заради придобиване на квалификация, която няма връзка с дейността, която извършва дружеството. Заради това е необходимо обучението да се доказва със съответните документи както от учебното заведение, така и доказващи извършени разходи за наеми, пътни и т.н.
Относно последното условие, свързано с направените разходи или по – точно с това тези разходи да бъдат в рамките на обичайните и между несвързани лица, то това условие също трябва да бъде спазено от сина на съдружника. Това означава разходите например за таксите за обучение, за учебните помагала, за наемите на жилището и други подобни да не се различават от същите подобни разходи, направени от несвързано лице.
Накрая ще обърнем внимание и на една друга гледна точка на темата с поемането на разходи за обучение, а именно – тяхното отчитане. Дали тези разходи трябва да бъдат отчетени като текущи за съответното време на обучението или пък като разходи за бъдещи периоди след завършване на обучението. Това е описано в Международен счетоводен стандарт 38 – Нематериални активи. Там се цитира, че в някои случаи разходите са направени, за да осигурят бъдещи икономически ползи на предприятието, но не е придобит или създаден никакъв нематериален актив или друг актив, който може да бъде признат. В тези случаи разходът се признава като разход в момента, в който е направен и изрично е споменато, че такъв разходи се явява и разходът за обучението.

Прочетена 4331 пъти Последно променена в Сряда, 15 Юли 2015 13:35

Последни новини

Най-ново от блога

  • Регистрация на фирма - първи стъпки
    Един от основните въпроси, касаещ хората, решили да регистрират своя фирма е свързан със стъпките, които трябва да предприемат на…
    Продължава...
  • ДДС
    Всички, които искат да започнат собствен бизнес са изправени пред въпроса за регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойноност.…
    Продължава...

Следете ни във Facebook