В някои от своите членове Търговския закон препраща към менителницата. Между менителницата и записа на заповед съществуват и прилики, и известни разлики, но може да се каже че записа на заповед и един вид опростена менителница. В тази връзка са посочени давностните срокове на менителницата, като те са приложими и за записа на заповед. Като основа за това свое твърдение се опираме на чл. 537 от Търговския закон, според който за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
В чл. 531, ал. 1 е посочено, че менителницата (в нашия случай записа на заповед) има тригодишна погасителна давност, считано от датата на падежа. Това означава, че ако например имаме запис на заповед с дата 01.01.2012 година и падеж 01.12.2012 година, то давностият срок ще се счита за изтекъл на 01.12.2015 година.
Тук трябва да отбележим, че по отношение на записа на заповед се прилагат също така и нормите на Закона за задълженията и договорите. Това означава, че давността може да бъде прекъсната, ако приложим разпоредбите на чл. 116 от Закона за задълженията и договорите. Според него давността се счита за прекъсната с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Трябва обаче да вземем предвид и чл. 532 от Търговския закон, според който давността прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието.
В случай на изтекла погасителна давност, за приносителя (лицето, на което следва да му се върнат пари) все пак има възможност за изпълнение на записа на заповед. Когато той (приносителят) е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и съответно бъде образуване изпълнително производство, другата страна (длъжникът) може да се опре именно на изтеклата погасителна давност и да направи възражение. В този случай в помощ на приносителят се явяват разпоредбите на чл. 534, ал. 1 от Търговския закон. Според него когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по него, той може да иска от издателя, или платеца, сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Този иск се нарича иск за неоснователно обогатяване и също има давностен срок, който е посочен в чл. 534, ал. 2 от Търговския закон. Давностният срок е три години и започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед.
Като извод може да кажем, че е записа на заповед има давностен срок, посочен в чл. 531, ал. 1 Търговския закон. В случай обаче на изтекъл давностен срок, в полза на приносителя се явява чл. 534, ал. 1, според който при изтекла погасителна давност той има право на така нареченият иск за неоснователно обогатяване. Важното по отношение на този иск, което приносителят трябва да запомни, е че той също притежава погасителна давност.
