Редът за условията на командироване, както и за размера на командировъчните пари се определя според Наредбата за командировките в страната. Повече внимание обаче ще отделим сега на лицата, които според същата Наредба не се считат за командировани. Чл. 6, ал.1, т.1 цитира, че за командировани не се считат лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването – това може да са например шофьори, летци, моряци и т.н. Или казано по – ясно на подобно лице не се изплащат дневни пари по командировъчна заповед, тъй като естеството на работата е свързано с постоянното пътуване на въпросното лице.
За да бъде приложимо основанието на чл. 6, ал.1, т.1 трябва лицето да отговаря на две условия. Първото е свързано с това, лицето да бъде в трудово правоотношение с дружеството, което го командирова. Това означава, че трябва да има сключен определен вид договор. Това е единственият начин да бъде доказано, че лицето е част от дружеството. Второто условие, е свързано с длъжността, на която е назначено лицето. Тя трябва да бъде вписана в сключения вече, според първото условие, договор и командировъчни, наредба за командировките в страната, собственик на ЕООД, самоосигуряващ семенно като „шофьор”, „летец” и т.н. . Това дава основание да се приеме, че постоянната работа се извършва по време на пътуване.
Един собственик, например, на ЕООД не попада в графата на коментираните по – горе лица, които са без право на дневни пари по командировъчна заповед. Това е така, тъй като собственикът не отговоря на второто условие, а именно длъжността му да бъде изрично вписана в неговия договор като „шофьор”.
Във връзка с посочения пример със собственика на едно ЕООД, ще си позволим да вмъкнем и едно друго уточнение за признаване или пък не на дневни пари за командировка. Ако едно лице е собственик в ЕООД на основание единствено вписване като управител в учредителния акт, то тогава би следвало то да не получи полагащите му се дневни пари, въпреки че не е назначен на длъжност „шофьор”. В случая ще се опрем на чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според който на едно лице може да му се изплатят дневни пари за командировка, ако то е в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или е наето от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Ако лицето не е в трудово или друг вид наемно правоотношение с фирмата, която го командирова, то би трябвало да не изплатим дневните пари. В тази графа попада и собственикът (самоосигуряващ се) , единствено вписан като управител в учредителния акт. Това е така, защото той няма сключен нито трудов договор с фирмата, нито писмен договор за управление и контрол, нито пък граждански договор. Тоест разходите за пътуване и престой на собственикът не могат да бъдат признати.
