При една извършена продажба на дялове не следва да се породи необходимост от корекция на ползван данъчен кредит. Това обстоятелство се явява именно заради коментираните по – горе прехвърлени дялове, за които не се упражнява право на данъчен кредит. Подобни корекции не се извършват според чл. 80, ал. 1, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, когато са спазени изискванията на чл. 10 от същия Закон. В чл. 10 са изброени случаите на липса на доставки и един такъв е при преобразуване на търговско дружество по реда на глава 16 от Търговския Закон.
Тук се явява обаче и предписанието на Съда на Европейския съюз, според който не във всички случаи сделките с акции или дружествени дялове биха попаднали извън приложното поле на данък добавена стойност. Това е конкретизирано в Решението по Дело С-29/08 от 29 октомври 2009г. В точка 31 от въпросното Решение се цитира, че сделките, свързани с дружествени дялове или акции следва да се облагат с данък върху добавената стойност, когато са извършени в рамките на търговска дейност по договаряне с ценни книжа или с цел осъществяване на пряка или непряка намеса в управлението на дружествата, в които е придобито участие, или когато представляват пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност. Такава намеса би се явила например предоставянето на определен вид услуги за въпросното дружество – например административни или пък търговски услуги.
В заключение можем да кажем, че при една евентуална продажба на дялове законното и правилно тълкуване на облагането или пък не с данък върху добавена стойност трябва да се опре на конкретната ситуация и обстоятелствата, довели до нея.
